О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 18.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№82 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Исин” ЕООД /н/, представлявано от управителя Р. М. срещу решение №2003 от 26.07.2018 г. по т.д.№1524/2018 г. на САС. С обжалваното решение е отменено решение №23 от 21.02.2018 г. по т.д.№133/2009 г. на ОС Враца, с което което е отхвърлена молбата от 07.02.2018 г. по чл. 632, ал. от 2 ТЗ на НАП за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Исин” ЕООД /н./, прекратено е производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на „Исин” ЕООД /н./ от търговския регистър, като след отмяна на първоинстанционното решение, делото е върнато за продължаване на процесуалните действия.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: При дадено от съда по несъстоятелността разрешение за продажба по реда на чл.638, ал.3 от ТЗ в полза на обезпечен кредитор за реализация на обезпечението, счита ли се за част от масата на несъстоятелността и това основание ли е по чл.632, ал.2, изр.2, пр.1 от ТЗ да бъде уважено искане за възобновяване на спряно производство по несъстоятелност, в случай, че разноски по чл.629б от ТЗ не са предплатени.
Ответникът по касация – НАП не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че едногодишният преклузивен срок по чл.632, ал.2 от ТЗ е относим към молбата за възобновяване на производството, но не и към съпътстващите предпоставки, съгласно чл. 632, ал. 2 ТЗ пр. второ от ТЗ, а именно към предплащането на начални разноски по чл.629б от ТЗ, за нуждите на възобновеното производство /както неправилно е приел първоинстанционният съд/. Изложил е съображения, че размерът на разноските, както и срокът за депозирането им се определя от съда, въз основа на инициираното от кредитора възобновяване, а обстоятелството, че в производството вече е била приложена процедурата по чл.629б от ТЗ, същото е било спряно по реда на чл.632, ал.1 от ТЗ и възобновено по реда на ал.2 от същата разпоредба, не може да бъде основание за отхвърляне на следваща молбата на кредитора и за прекратяване на производството, тъй като в закона не се предвиждат ограничен брой на процедурите по чл.629б вр. чл.632, ал.1 от ТЗ. Приел е, че правото да бъдат предплатени разноските не се погасява с еднократното му упражняване от страна на отделен кредитор, тъй като има за цел да обезпечи неговото законосъобразно приключване. В този смисъл и доколкото в случая молбата е подадена от легитимирано лице – кредитор, в установения от закона едногодишен срок и при заявена от кредитора воля да предплати разноските, а и поради обстоятелството, че в конкретната хипотеза не се налага внасяне на разноски от кредитора /съобразно конститутивния ефект на проведения успешно иск с правно основание чл.647 от ТЗ по т.д.№5/2011 г. на ОС Враца, всички активи предмет на обявените за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, договор от 11.08.2009 г. за прехвърляне на обособена част от търговското предприятие на длъжника и споразумение към него от 14.08.2009 г. се считат спрямо кредиторите на несъстоятелността, отново част от имуществото на „Исин” ЕООД /н//, е достигнал до извод, че всички предпоставки за възобновяване на производството са налице. По отношение доводите на несъстоятелния длъжник, възприети от първата инстанция, е посочил, че обстоятелството, че върху част от активите има придобити и противопоставими на иска по чл.647 от ТЗ права на трети лица, каквото е ипотечното право, не препятства продажбата на имуществото по реда на чл.716 и сл. от ТЗ, тъй като ипотекарният кредитор запазва правото си на предпочително удовлетворяване от продажната цена на вещите, до размера на обезпеченото си вземане, а как следва да се проведе осребряването на това имущество, съобразно извършените към този момент действията на съда по несъстоятелността и доколко те съответстват на възложената му от закона административно – охранителна функция, да защитава интересите на кредиторите, е извън предмета на настоящото производство.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставеният от касатора въпрос не е обусловил решаващата воля на съда – по същия в обжалваното решение липсва произнасяне, респективно не се установява наличие на общата предпоставка чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В този смисъл и тъй като в случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в касационната жалба доводи за неправилност на решението не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право и не могат да бъдат обсъждани в настоящия стадий по селекция на касационните жалби, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, каквато освен, че не се твърди от касатора, в случая не се и установява/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2003 от 26.07.2018 г. по т.д.№1524/2018 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.