1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр.София, 19.04.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4821 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.10.2017г. по гр.д.№406/2017г. на ОС Враца, с което частично е уважен иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят –К. П. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението съдът есе е произнесл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът И. Е. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., , приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част , е отхвърлил предявените против И. Е. искове: за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт за сумата над 1 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева и искове за присъждане обезщетения за имуществени вреди в размер на 235 лева; стойността на 80 кг развалено свинско месо в размер на 560,00 лева; стойността на 20 кг развалено козе месо в размер на 120,00 лева; стойността на 10 кг развалена сланина в размер на 25,00 лева; стойността на 10 кг развалена карантия в размер на 30,00 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.08.2014г.
На основание чл.280, ал.2 ГПК/ред.Дв.в.бр.50/2015г./ касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта й, с която се обжалва въззивното решение по отношение отхвърлените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от деликт : в размер на 235 лева; стойността на 80 кг развалено свинско месо в размер на 560,00 лева; стойността на 20 кг развалено козе месо в размер на 120,00 лева; стойността на 10 кг развалена сланина в размер на 25,00 лева; стойността на 10 кг развалена карантия в размер на 30,00 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.08.2014г.
От приложеното по делото заверено копие от Присъда № 23/20.04.2016 г. по нчхд № 1199/2015 г. на В. е установено, че ответникът И. Г. е признат за виновен в това, че на 02.08.2014 г. около 17.30 ч. в района на Врачанските лозя м.”Л. м.”, като чрез нанасянето на удари с юмруци в областта на главата , е причинил на жалбоподателя-ищец в производството, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, драскотини на носа, кръвонасядане на горната устна и цепнатина/рагада/ на долната, както и оток в окосмената част на главата – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което му е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 1 000 лв. Констатирано е, че с присъдата ответникът е признат за невинен в това да е нанесъл на ищеца ритници в областта на тялото и е оправдан по това обвинение, като тази присъда е потвърдена с решение от 10.11.2016 г. по внчхд № 256/2016 г. на ОС Враца.
Въззивният съд е приел, че на репариране подлежат единствено неимуществени вреди, настъпили от причинената от ответника на ищеца лека телесна повреда, като в конкретния случай при обсъждане на всички допустими и относими към спора доказателства може е направен извод за реално претърпени физически болки и страдания. При определяне размера на обезщетението са взети предвид вида на физическите травми, а именно – оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, драскотини на носа, кръвонасядане на горната устна и цепнатина/рагада/ на долната, както и оток в окосмената част на главата, като бъде отчетено обстоятелството, че тези увреждания са причинили на ищеца само неопасно за живота му временно разстройство на здравето. Прието и , че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказват по твърдените от ищеца психически страдания, както и влошаване на здравословното му състояние като следствие от причинената му от ответника лека телесна повреда.
Въззивният съд е счел, че справедливият размер на обезщетението за претърпени от противоправното поведение на ответника неимуществени вреди възлиза на 1000 лева.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства и за критериите, при съобразяване с които, съдът следва да присъди обезщететение за неимуществените вреди от деликт. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК /ред.Дв.в. бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. В съответствие с практиката на ВКС е даден отговор и на въпросите относими към предпоставките за възникване отговорност по чл.45 ЗЗД. Отговор на тези въпроси е даден в трайната практика на ВКС – постановленията № 7/58 г., 7/59 г., 4/61 г. и 17/63 г. Пленумът на Върховния съд изясни редица въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане. В съответствие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните. В трайната практика на ВКС се приема, че отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Посочва се, че останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца , който следва да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправно действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат. Приема се също така, че причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана. При липсата на който и да било от тези елементи не се носи отговорност за деликт , като от тях само вината се предполага до доказване на противното по силата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Предвид така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените разноски по делото пред ВКС. Настоящият състав намира обаче, че възражението на жалбоподателя по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение , е основателно и с оглед разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото следва да бъде присъдено в размер на 848 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.10.2017г. по гр.д.№406/2017г. на ОС Враца в частта му, с която е отхвърлен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт .
Осъжда К. П. В. да заплати на И. Е. Г. сумата 848 лева разноски по делото пред ВКС.
Оставя без разглеждане касационната жалба на К. П. В. относно решение от 02.10.2017г. по гр.д.№406/2017г. на ОС Враца, в частта му, с която са отхвърлени исковете му за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от деликт: в размер на 235 лева; стойността на 80 кг развалено свинско месо в размер на 560,00 лева; стойността на 20 кг развалено козе месо в размер на 120,00 лева; стойността на 10 кг развалена сланина в размер на 25,00 лева; стойността на 10 кг развалена карантия в размер на 30,00 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.08.2014г.
Определението може да се обжалва в часна жалба в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: