О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№363
София, 02.07.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 1437 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Д. С. и адв. А. Ж. като пълномощници на „Ерде Консулт“ ЕООД, гр. София, срещу въззивно решение № 8028, постановено на 20.12.2018 г. по в. гр. д. № 2533/2018 г. по описа на Софийски градски съд, II-Б въззивен състав, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу М. С. Н., Д. Г. Н., Д. Н. М.-Д. и С. Н. М. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на основание придобивна давност чрез упражнявано владение в периода 25.09.2003 г. – 02.12.2010 г. върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на Столична община, район „П.“, [населено място], при описани граници.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси /процесуалноправен и материалноправен/, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. „длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните от значение за изясняване на спора от фактическа страна“; сочи се противоречие с тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС, т.19 от същото; решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на ВКС, трето г. о.; решение № 83/23.06.2015 г. по т. д. № 1940/2014 г. на второ т. о.; определение № 151/06.03.2018 г. по т. д. № 1513/2017 г. на второ т. о.; решение № 250/07.11.2018 г. по т. д. № 1513/2017 г. на второ т. о.; 2. „счита ли се спряна придобивната давност по отношение на владелеца, когато е налице висящ спор между него и претендиращия правото на собственост във връзка със законосъобразността на нанасяне на процесния имот в кадастралната карта“; По процесуалноправния въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по материалноправния – основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
В исковата молба са изложени твърдения, че при учредяване на дружеството – ищец е извършен апорт от „Ей Си Ар“ ООД – гр. София на 2 583,67/4 203 ид. ч. от УПИ *, целия с площ * кв. м. Дружеството, направило непаричната вноска, се е легитимирало като собственик с договор за продажба от 25.09.2003 г. Продавач по цитирания договор е Столична община. Договорът не е породил вещно-правно действие, тъй като продавачът не се е легитимирал като собственик. „Ей Си Ар“ ООД е упражнявало фактическа власт върху имота от момента на сключването му до 02.12.2010 г., като с изтичането на петгодишен давностен срок е придобило правото на собственост.
Ответниците в отговора на исковата молба са оспорили активната материално-правна легитимация на ищеца.
По делото е установено, че с дружествен договор от 02.12.2010 г. за учредяване на „Ерде Консулт“ ООД е направена непарична вноска на 2 583,67/4 203 ид. ч. от УПИ *, целия с площ * кв. м., отреден за бензиностанция и КОО, в кв.* по регулационния план на [населено място].
Дружеството, извършило апорта, се е легитимирало като собственик на описаните по-горе идеални части от имота с договор за покупко-продажба, сключен на 25.09.2003 г. със Столична община.
Със заповед № РД-43-6/20.03.2003 г. е отменено отчуждаването на 1/2 ид. ч. от имот пл. сн. № * в кв.* по плана на населеното място, а с влязло в сила на 26.09.2005 г. решение по адм. д. № 2297/2004 г. на СГС, Административно отделение, е прогласена нищожността на заповед за отчуждаване № А-144/16.01.1978 г. на председателя на ИК на СГНС за част от имота, с площ 560 кв. м., собственост на наследниците на С. М..
Установено е, че отчуждената част от имот пл. сн. № *, с обща площ * кв. м., попада в УПИ *, като след отмяната на отчуждаването тази част е нанесена в кадастралния план като имот пл. сн. № * с площ * кв. м. и в кадастралната карта като имот с идентификатор ***. С влязло в сила решение по адм. д. № 10013/2013 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповедта, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на район „П.“ в частта за имот с идентификатор ***.
Във въззивното решение е прието, че ищецът не е придобил право на собственост върху процесния имот по силата на твърдяното придобивно основание – придобивна давност чрез упражнявано добросъвестно владение в исковия период от време. Изложени са съображения, че не е установено упражняването на фактическа власт от праводателя на ищеца. Този извод е мотивиран въз основа на гласните доказателства, от които се установява, че между страните са водени преговори за закупуването на имота, обсъдени в съвкупност с писмените доказателства.
Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд при мотивиране на решението. Действително, съдът е длъжен да извърши самостоятелна преценка на обстоятелствата по спора, както и да изложи собствени мотиви във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение и да обсъди относимите към тези доводи доказателства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите, касаещи начина на обсъждане на доказателствата в обжалваното решение, доколкото в съответствие с установената практика въззивният съд е изложил самостоятелни фактически констатации, обсъдил е показанията на разпитаните по делото свидетели и е изложил съображения за основателността на предявените искове, без да извършва формално препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК. Процесуалният закон не установява изискване за начина, по който съдът следва да мотивира вътрешното си убеждение и общо изискване към мотивите на съдебното решение поради тази причина не би могло да бъде изведено по реда на чл.290 ГПК.
Формулираният като втори в изложението материалноправен въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда и не е от значение за изхода по конкретното дело. Въззивният съд не е обсъждал въпроси, свързани със спиране на придобивната давност. Изводите му са обосновани с липсата на осъществявано необезпокоявано владение от дружеството.
Не съществува и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по този въпрос, тъй като по същия е налице константна съдебна практика.
Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото касаторът трябва да заплати на ответниците по жалба направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сума в общ размер от 2 800 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 8028, постановено на 20.12.2018 г. по в. гр. д. № 2533/2018 г. по описа на Софийски градски съд, II-Б въззивен състав.
Осъжда „Ерде Консулт“ ЕООД, гр. София, със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Д. С., да заплати на М. С. Н., Д. Г. Н., Д. Н. М.-Д. и С. Н. М., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адв. А. Д., сумата 2 800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: