О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 20.10.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова търговско дело № 53467 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6633 от 30.07.2015 г. на [фирма], чрез адвокат М. Б. от АК – Б. против решение № 57 от 18.06.2015 г., постановено по в.т.д.№ 122/2015 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез адвокат М. Д. от АК – Б. е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразява, че не са налице основанията за допускане до касация, евентуално – че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Съдържа доводи за недопустимост и неправилност на решението.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – чл. 273 ГПК, апелативният съд е потвърдил решение № 403 от 10.02.2014 г., постановено по търг.д.№ 444/2013 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което на основание чл. 135 ЗЗД са обявени за относително недействителни по отношение [фирма] извършените от [фирма] – [населено място] апорти в капитала на [фирма] – [населено място] на подробно описани в решението недвижими имоти.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за основателност на иска по чл. 135 ЗЗД. Формиран е извод, че за ищеца е налице правен интерес от воденето на производството по П. иск, тъй като по делото не е спорно, че същият има качеството на кредитор спрямо ответника [фирма]. Съдът е констатирал, че вземането на банката спрямо този ответник е възникнало преди извършването на апорта в имуществото на касатора. Налице е увреждане спрямо кредитора, тъй като с извършването на апорта, длъжникът е намалил собствените си ликвидни активи и по този начин е намалил обезпечението на кредиторите си, включително и на ищеца, защото полученият от длъжника актив вследствие на апорта (дялове в [фирма] с настоящо наименование [фирма]) много по-трудно може да бъде реализиран по принудителен ред. Прието е, че е налице и знание за увреждането на кредитора, тъй като ответниците са търговски дружества, като към момента на двата апорта съдружници и представляващи двете дружества са били едни и същи физически лица.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят е извел следните правни въпроси, с които обуславя предпоставките за допускане до касация, а именно:
(1) „Следва ли съдът, разглеждащ иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД да конституира служебно като страни в процеса третите добросъвестни лица придобили на годно правно основание обекти, предмет на обявената за относително недействителна сделка, както и заложните кредитори, вписали права в публичен регистър преди датата на вписване на исковата молба. Представлява ли този пропуск на съда процесуално нарушение и рефлектира ли това върху крайния съдебен акт?” ,
(2) „След като съдът е разпределил в тежест на ответника по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да установи наличието на достатъчно имущество, което да послужи за удовлетворяване на кредитора и е допуснал установяването на това обстоятелство с назначаването на съдебно – техническа експертиза, следва ли в мотивите на съдебното решение да съдържа съображения свързани със заключението на вещото лице?“ ,
(3) „Каква е правната последица за третите добросъвестни лица, придобили имоти преди датата на вписване на исковата молба с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, от успешно проведен иск за обявяване на относителната недействителност на сделката, от която праводателят на третите лица черпи правата си?“ ,
(4) „Има ли значение поредността на вписванията на актовете относно допустимостта на исковата молба по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, когато по делото има изрично въведено твърдение, че трети лица разполагат с права върху спорните имоти?“ ,
(5) „Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на друг факт – разпореждане в полза на трети добросъвестни лица, което е вписано преди датата на вписване на исковата молба?“ и
(6) „Налице ли е увреждане на кредитора, когато длъжникът има друго имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори кредитора и може да се секвестира, но и удовлетворението може да се извърши по същия начин без затруднение, както и чрез имуществото, предмет на действието, за което е предявен отменителния иск ?“.
Касаторът поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и практиката на съдилищата (Решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр.д.№ 915/2012 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр.д.№ 4996/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 616 от 09.05.2014 г. по гр.д.№ 2503/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 1692 от 14.12.2000 г. по гр.д.№ 661/2000 г. на ВКС, ІV г.о.), както и че произнасянето на ВКС по същите ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси.
Както е прието с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Последното означава, че касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Ето защо не формира общо основание за допускане на обжалването въпроса по т. 2 от изложението.
Съгласно т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК определенията по чл. 288 ГПК не съставляват „съдебна практика” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което евентуалното наличие на противоречие между атакуваното въззивно решение и изразеното в определение по чл. 288 ГПК правно мнение относно правилността на една или друга съдебна практика по правния въпрос, по който се търси произнасяне от ВКС, не може да обуслови допускане на касационно обжалване в посочените хипотези.
Не е налице противоречие между решението на Апелативния съд и Решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр.д.№ 915/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр.д.№ 4996/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., с които е разяснено, че предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД е недопустимо, когато правната промяна е настъпила по силата на друг факт – поредност на вписванията в нотариалните книги (така в разгледания от ВКС, ІV г.о. случай в полза на кредитора – ищец е била вписана възбрана върху имота, преди същият да бъде прехвърлен от длъжника та трето лице) или наличие на по-тежък порок на увреждащата сделка (прогласена нищожност). Сред възможните други причини за настъпване на правната промяна, целена с предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД, не е прието да се третират извършени от приобретателя по увреждащата сделка разпореждания в полза на трети добросъвестни лица, които да са вписани преди датата на вписване на исковата молба по П. иск. Такъв извод не би бил и правно защитим с оглед регламентацията по чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД (в който смисъл са изложени мотиви от въззивния съд).
Не е налице противоречие и с постановеното при действието на отменения ГПК Решение № 1692 от 14.12.2000 г. по гр.д.№ 661/2000 г. на ВКС, ІV г.о., тъй като то е неотносимо към настоящия случай, доколкото касае приложението на чл. 88, ал. 2 ЗЗД (ВКС, ІV г.о. е разрешил въпрос за конкуренция на права в хипотеза, когато кредитор успешно е провел иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД по отношение на недвижим имот, но е вписал исковата си молба, след като вече е била вписана искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, претенцията по която също е била уважена).
В обобщение – не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Не е обосновано и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не са изложени аргументи в подкрепа на становището на касатора, че произнасянето на ВКС по който и да е от поставените въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предвид настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК касаторът по принцип дължи на ответника по касация разноските за защита пред ВКС, но [фирма] не е доказало да е направило такива, поради което с настоящото определение разноски не се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 57 от 18.06.2015 г., постановено по в.т.д.№ 122/2015 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: