О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр.София, 21.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 249/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на **** О. у. „С. П. Х.”, [населено място], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 266 от 03.11.2011 г. по гр.д.№ 411/ 2011 г. С него частично е обезсилено, частично е отменено и частично е потвърдено решение на Старозагорски районен съд по гр.д.№ 186/ 2011 г. и по този начин са уважени предявените от М. Х. С. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на М. С., извършено със заповед № 84/ 11.11.2010 г. на директора на училището-касатор, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „библиотекар” и за осъждане на касатора да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 2 600 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси кой е правнорелевантният момент за преценка законосъобразно ли е упражнено потестативното право на работодателя и кой е правнорелевантният момент, към който се преценява налице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя. За първия въпрос поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а за втория – че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна М. Х. С. оспорва жалбата и моли обжалването да не се допуска, без да развива конкретни съображения.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че работодателят (касатор в това производство) е предложил на ищцата да трансформира длъжността й от „библиотекар” на „библиотекар – портиер” и след като същата не се е съгласила, е предприел действия по съкращаване на щата за длъжността „библиотекар”. Тъй като ищцата се е ползвала от предварителна закрила при уволнение, работодателят е поискал от Инспекция по труда, разрешение да прекрати правоотношението й, но е получил отказ. Едва след този момент работодателят е въвел изменения в изискванията за образование за заемане на длъжността „библиотекар” и е прекратил правоотношението с ищцата по съображения, че не отговаря на тези изисквания. Изведено е, че тези действия на работодателя съставляват заобикаляне на закона, тъй като трудовото правоотношение формално е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ (с цел избягване закрилата, от която работникът се ползва по чл.333 от КТ), но се прикрива реалното уволнително основание, което е съкращаване на щата.
При тези мотиви на въззивния съд и поставените от жалбоподателя въпроси не обуславят въззивното решение. Съдът не е приел, че правнорелевантният момент за преценка на законността на уволнението е различен от датата на връчване на уволнителната заповед. Той е приел, че при събраните по делото доказателства действията на работодателя следва да се квалифицират като заобикаляне на закона. Обстоятелството, че този извод е направен и въз основа на осъществили се след уволнението факти, не означава, че съдът е преценявал законосъобразността на уволнителната заповед към момент, следващ връчването й. Напротив, именно към момента на връчването й съдът е преценил, че работодателят е заобиколил изискването за уволнение на работници и служители, ползващи се от закрила по чл.333 ал.1 от КТ, само след предварително получено разрешение от Инспекция по труда. Тъй като е поискал и е получил отказ от Инспекцията преди да връчи уволнителната заповед, работодателят на практика е заобиколил правилата, осигуряващи предварителна закрила при уволнение. Поради това формулираните от касатора правни въпроси не обуславят крайното решение за незаконност на уволнението. По такива въпроси обжалването не може да бъде допуснато, независимо дали по тях има противоречива практика и имат ли значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 266 от 03.11.2011 г. по гр.д.№ 411/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: