2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 21.06. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 409/2017 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Ж. Б. и С. Ж. А. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № VІ-122 от 21.06.2016 г. , постановено по гражданско дело № 1618/2015г.
Ответницата А. Х. С. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, защото поставените от касатора въпроси не са обусловили изхода на правния спор.
Ответниците К. Н. Р. и Т. Н. Д. също считат в подадения писмен отговор, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК с оглед предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Бургаския районен съд №1282 от 23.07.2015г., по гр.д. №7936 /2013г., с което е отхвърлен иска на Д. Ж. Б. и С. Ж. А. предявен срещу А. Х. С., К. Н. Р. и Т. Н. Д. за приемане на установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот № 70.24 по плана на м. „Х. А. Д.” в землището на [населено място], с площ от 1154кв.м., ограден в оранжев цвят на скицата на вещото лице на лист 201 по делото и попадащ върху имоти № 70.288 и 70.289 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед №РД-09-19 от 27.02.2013г. на областния управител на област Б..
Въззивният съд е приел , че начален момент, от който би могло да се приеме, че започва да тече давностният срок по отношение на лицата, на които се противопоставя възражението за придобивна давност е датата, от която последните имат право на иск за да защитят правата си- аргумент от чл.116, б.“б“ предл. първо от ЗЗД и чл.115, б.“ж“ ЗЗД. В разглеждания случай това е моментът на приключване на реституционната процедура по ЗСППЗ, с издаването на Заповед РД-09-19 от 27.02.2013г. за одобряване на плановете на новообразуваните имоти по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От тази дата – 27.02.2013г. до предявяването на иска на 19.07.2013г. не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок. По тези съображения въззивният съд е приел за неоснователно правоизключващото възражение на ответниците за придобиване на имота по давност.
По въведените доводи за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Правнитe въпроси: 1.„Съществуват ли законови пречки за изтичане на придобивната давност върху застроен селскостопански имот в полза на владеещия несобственик, осъществяващ непрекъснато и несмущавано фактическата власт върху имота повече от 10 години, считано от датата на постановяване на решение на поземлената комисия в полза на трети лица“ и 2.„Нотариален акт за собственост на имот по § 48 ал.8 ЗСПЗЗ през 1995г. регламентира ли добросъвестност на владението, осъществено непрекъснато и несмущавано от признатото за собственик лице при изтичане на кратката придобивна давност и то при условие, че това владение се осъществява непрекъснато от 1995г.“ са разрешени в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. С решение № 297 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 294/2010 г., на ВКС I г.о. е прието , че преди възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, придобивна давност върху имота не може да започне да тече. Това означава, че придобивната давност върху имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ започва да тече от 22.11.1997 г., а ако възстановяването на собствеността настъпи след тази дата, началният срок на давността е от момента на възстановяването. Според решение № 66 от 26.04.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС II г. о. в тълкувателната му част по чл. 290 ГПК , при възстановяване на собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, окончателното приключване на административната процедура не настъпва с постановяване на решението на общинската служба по земеделие /поземлената комисия/ , а с издаването на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се определят, местоположението, границите и съседите на имотите по плана на новообразуваните имоти. В тази хипотеза давностният срок за придобиване на имота от лицето, което го владее, може да започне да тече едва след издаването на такава заповед. В разглеждания случай собствеността на ответниците е възстановена през 2013г. по реда на § 4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ , следователно до предявяването на иска, а и към настоящия момент не е изтекла нито кратката, нито дългата придобивна давност. Представената от касатора съдебна практика не разглежда поставените въпроси и не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Няма основание да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по правния въпрос :„Налице ли са законови пречки за изтичане на краткосрочна или дългосрочна придобивна давност върху застроен имот след влязло в сила решение на поземлената комисия , с което възстановената в полза на правоимащи лица собственост от държавна се трансформира в частна“. Както вече се посочи според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, която настоящият състав възприема, начало на владението върху възстановени земеделски земи в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ не е датата на постановяване на съдебното решение на поземлената комисия, а датата на издаване на заповедта по §4 ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ.
С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК , касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят разноски за касационното производство, поискани с отговорите на касационната жалба и доказани с представените договори за правна защита и платежно нареждане , представляващи платено адвокатско възнаграждение, както следва: на А. Х. С. – 500 лв. и на К. Н. Р. и Т. Н. Д. – по 950 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № VІ-122 от 21.06.2016 г., постановено по гражданско дело № 1618/2015г.
Осъжда Д. Ж. Б. и С. Ж. А. да заплатят на А. Х. С. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Осъжда Д. Ж. Б. и С. Ж. А. да заплатят на К. Н. Р. и Т. Н. Д. по 950 лв./деветстотин и петдесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: