Определение №363 от 23.12.2016 по ч.пр. дело №5253/5253 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
5253_16_opr_chj_274(2)&248(3)_bezraz

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 23.12.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 5253 /2016 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.1 вр.чл.248,ал.3 вр. чл.80,изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. К. и В. К. К. срещу определение № 474 /20.09.2016 г. по възз. гр. д. № 281 /2016 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., 3 с-в., с което е оставена без разглеждане молбата на двамата частни жалбоподатели с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението от 08.07.2016 г. по делото в частта за разноските, като присъди на адв. Б. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна защита от адвокат и производството по тази молба е прекратено.
Насрещните страни не са подали писмен отговор.
За да постанови обжалваното определение, апелативният съд е приел, че с решението си по делото е разгледал искането на ответниците по жалбата К. К. и В. К. за присъждан на разноски, изложил е мотиви по него и го е отхвърлил с диспозитив. Ответниците по жалбата К. К. и В. К. не са представили списък с разноски във въззивното производство, включително и в съдебното заседание, в което делото е разгледано.
Съдът е цитирал разпоредбата на чл.80 ГПК и е приел, че съгласно чл.80,изречение 2 ГПК и т.2 от мотивите на ТР № 6 //06.11.2013 г. по т.д. № 6 /2012 г. ОСГТК на ВКС страната, която е поискала присъждан на разноски представя на съда списък на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, тъй като представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта за разноските. В мотивите на т.9 от тълкувателното решение е прието, че чл.80,изр.2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните и липсата на списък води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо. това изискване следва да бъде спазено и когато адвокатската защита е упражнявана по реда на чл.38 ЗА. Крайният извод е, че молбата по чл.248 ГПК е недопустима.
Частните жалбоподатели твърдят, че съдът не е взел предвид приетото в мотивите на т. 2 от цитираното тълкувателно решение, че няма пречка списъкът с разноски да бъде инкорпориран както в исковата молба, така и в жалбата, като част от нея, ако страната счита, че направените до този момент разноски изчерпват разходите и по воденето на делото.
Настоящата инстанция намира, че цитатът е точен, а доводът – основателен.
В отговора на въззивната жалба, подадена от адв. Б. от името на К. Д. К. и В. К. К. се съдържа искане (л.17) с посочено основание чл.38ал.2 вр. ал.1,т.3 ЗА, за присъждане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на въззивна жалба, тъй като осъществява безплатна правна защита по делото, чийто размер да бъде определен съгласно чл.9,ал.1,вр. чл.7,ал.2,т.2 и т.4 НМРАВ за всеки един от доверителите и поотделно.
Въззивният съд е разгледал това искане в решението си, но го е намерил за неоснователно, поради това, че в представените пълномощни не е посочено, че правната помощ е безплатна и няма позоваване на чл.38 ЗА, но в обжалваното определение не е съобразил, че това искане съгласно приетото в мотивите към т.2 на тълкувателното решение, на което се е позовал, следва да се третира като списък за разноски.
От изложеното следва, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, че частната жалба е основателна, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на апелативния съд за произнасяне по молбата.
С оглед изхода от това производство искането на частните жалбоподатели за присъждане на направените разноски за държавна такса в размер на 15 лева е основателно.
Воден от изложеното настоящият състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 474 от 20.09.2016 г. по възз. гр. д. № 281 /2016 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., 3 с-в..
Връща делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по молбата на К. Д. К. и В. К. К. с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Осъжда Р. Г. С. и В. С. С. да заплатят на К. Д. К. и В. К. К. сумата 15 лева разноски за държавна такса по настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top