О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 26.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 3335 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. Д. Г. против решение № 3458/21.05.2015г. по в.гр.д. № 535/2015г. на Софийски градски съд, II-Г въззивен състав в частта, с която е отменено решение от 05.03.2012г. по гр.д. № 10301/2011г. на Софийски районен съд – 31 с-в в частта за отхвърляне спрямо касатора на иска с правно осн. чл.422 ГПК за сумата от 15 128,14лв. и вместо него е постановено друго за признаване за установено че [фирма], [населено място] има срещу П. Д. Г. /в качеството му на поръчител и солидарен длъжник заедно с Г. К. Г. – главен длъжник и Д. К. Г. – поръчител/ вземане за сумата от 15 128,14 лв. – главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 18.06.2007г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма], [населено място] оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че между банката и Г. Г. е бил сключен на 18.06.2007г. договор за потребителски кредит, по който ответникът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 лв. със срок за връщане до 10.06.2015г. По същия договор за задължението на кредитополучателя са поръчителствали касаторът и Д. Г.. Поради което СГС е приел, че касаторът е солидарно отговорен за изпълнение задълженията по договора за кредит. Не е разгледал възражението на П. Г., че не е подписал за поръчител, тъй като е счел, че това възражение е направено едва с въззивната жалба след срока по чл.131 ГПК. Въззивната инстанция е приела за преклудирано и възражението за неполучаване от касатора на сумата по кредита. В допълнение е изложила и съображения, че отговорността на поръчителя е единствено обусловена от възникване на задължение за главния длъжник. С оглед заключението на СИЕ СГС е констатирал неизпълнение на задължението за връщане на сумата по кредита за дължимите след 30.04.2008г. погасителни вноски. Решаващият съд е обсъдил наличието на клауза по процесния договор, по силата на която при неплащане на две вноски може да настъпи предсрочна изискуемост на кредита. Изложил е мотиви, че същата не е неравноправна, отговаря на изискванията на добросъвестността и не води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните, както и че е в съответствие с нормативната регламентация на възможността за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по чл.71 ЗЗД, чл.432, ал.1 ТЗ и чл.60, ал.1 ЗКИ. Съобразно споразумение от 27.11.2008г., подписано от страните по договора за кредит и от касатора като поръчител, СГС е приел, че е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията и остава да се дължи главница в размер на 15 128,14 лв. Поради което е направил извод, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение спрямо поръчителя-касатор е била настъпила предсрочната изискуемост и на задълженията за погасителни вноски с ненастъпил към тази дата по погасителния план падеж. Действителността на споразумението не е била оспорена от касатора. За неоснователно е било прието от въззивния съд възражението по чл.147 ЗЗД, доколкото подаването на заявлението по чл.417 ГПК на 17.09.2008г. е в рамките на нормативно установения 6-месечен срок. СГС не е споделил и доводите на касатора за ограничаване възможността на потребителите по заведени срещу тях искове да повдигат оспорвания за неравноправност на клаузи от договора, въз основа на който е образувано изпълнение, както и да се спира такова изпълнение. Според съда длъжникът по заповед за незабавно изпълнение разполага с възможността да се брани с частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и да иска спиране на изпълнението при условията на чл.420, ал.1 и 2 ГПК, като в конкретния казус е било отчетено постановяването на определение по гр.д. № 4812/11г. на СГС за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение. За преклудирано е било преценено от решаващия съд възражението за изтекла погасителна давност, тъй като не е било направено нито с възражението по чл.414 ГПК , нито с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК. СГС е приел, че с оглед подписване на споразумението от 27.11.2008г. страните са установили остатъка от дълга след извършено частично плащане на сума, която е погасила лихви, разноски и част от главница и са предвидили нов срок за изплащане на този остатък, а не са заменили задължението по договора за кредит. Поради което и въззивният съд е направил извод, че споразумението няма погасителен ефект. Липсата на доказателства за заплащане на дълга от 15 128,14 лв. е обосновала извод за основателност на иска по чл.422 ГПК относно този размер.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в уточнителна молба от 14.08.2015г., касаторът навежда доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на касационната жалба, тъй като е налице спор относно неравноправните клаузи на договора за потребителски кредит, който спор е решаван противоречиво от съдилищата. Според касатора са налице клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие в правата и задълженията на страните. Прави оплакване, че СГС не е изложил мотиви по смисъла на чл.236, ал.2 ГПК в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че касаторът не е посочил правен въпрос, относим към очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Поставените в изложението „въпроси“ съставляват основания по чл.281, т.3 ГПК за неправлиност на обжалвания съдебен акт, а не правни въпроси с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК. Според указанията по т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационните основания по чл.281, т.3 ГПК имат значение за правилността на обжалваното въззивно решение и поради това подлежат на проверка в производството по чл.290 ГПК. Същите не са тъждествени с основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за достъп до касация. В рамките на производството по селектиране на касационната жалба по чл.288 ГПК касационната инстанция не извършва проверка за правилността на обжалваното решение с оглед наведените от касаторите оплаквания по чл.281, т.3 ГПК.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 983,84лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3458/21.05.2015г. по в.гр.д. № 535/2015г. на Софийски градски съд, II-Г въззивен състав в частта, с която е отменено решение от 05.03.2012г. по гр.д. № 10301/2011г. на Софийски районен съд – 31 с-в в частта за отхвърляне спрямо П. Д. Г. на иска с правно осн. чл.422 ГПК за сумата от 15 128,14лв. и вместо него е постановено друго за признаване за установено че [фирма], [населено място] има срещу П. Д. Г. /в качеството му на поръчител и солидарен длъжник заедно с Г. К. Г. – главен длъжник и Д. К. Г. – поръчител/ вземане за сумата от 15 128,14 лв. – главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 18.06.2007г.
ОСЪЖДА П. Д. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] сумата от 983,84лв., представляваща извършените от последното съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: