3
ч. гр. д. № 4142/2013 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 363
София, 26.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 20 юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 4142/200 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от П. Л. П., чрез пълномощника му адв. Е. Ч. срещу определение № 442 от 10.04.2013 г. по ч. гр. д. № 176/2013 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 04.03.2013 г. по гр. д. № 31/2013 г. на Девински районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Касационният довод е за неправилност на определението. Допускането до касационна проверка се иска по разрешения процесуален въпрос: налице ли е правен интерес от предявен установителен иск по чл. 124 ГПК, когато той се основава на твърдение за неправилно определяне статута на имота в кадастралната карта и нормите на чл. 7 и сл. от ЗУТ и Наредба № 3 от 28.04.2008 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кад. регистри.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторът е предявил иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу [община] и общинска служба земеделие и гори с искане да се установи, че притежаваният от него имот, придобит на основание договор за покупко продажба през 2004 г., е със статут на урегулиран поземлен имот с кад. идентификатор 20465.1.11. Предназначението на имота е било променено през 1974 г. от такъв на имот в горския фонд в имот за застрояване на почивна туристическа и хотелска база и е бил включен в строителните граници на [населено място].
Районният съд е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба като посочи обстоятелствата, на които основава иска си, за да обуслови и правния интерес от него, както и да впише исковата молба. Поради неизпълнение на указанията в срок съдът намерил исковата молба за нередовна и е разпоредил да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото прекратено.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил това на първоинстанционният съд, но по различни съображения. Намерил е, че исковата молба е редовна, тъй като съдържа обстоятелствата, на които се основава иска, но с оглед заявените такива не е налице правен интерес от предявения иск.
Обоснован на заявените твърдения е извода на съда, че наведеното обстоятелство в исковата молба е за допусната грешка в кадастралната карта относно едно от обстоятелствата, посочено между основните данни за имота в чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Грешката е поради неправилно записване предназначението на имота. Отразено е, че той е с трайно предназначение „Горска” и НТП „друг вид горски имот” вместо като с Т. „Поземлени имоти за курортно-рекреационни обекти и НТП „За курортен хотел, почивен дом”. Допусната грешка в кадастралната карта се отстранява по административен ред, предвиден в нормата на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Исковият ред е допустим само, когато допуснатата грешка в кадастралната карта и регистър са свързани със спор за материално право ( чл. 53, ал. 2, изр. последно ЗКИР), какъвто в случая не е налице.
Процесуалният въпрос за допустимост на иска с оглед наличие на правен интерес от него е решен при правилно възприемане на фактите и точно прилагане на закона, поради което той не обуславя основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на определението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не ДОПУСКА касационна проверка на определение № 442 от 10.04.2013 г. по ч. гр. д. № 176/2013 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: