О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
С., 30.06.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2798/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. В. и Ц. И. В., двамата от [населено място] против решение № 635 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 4230/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 1040 от 25.02.2011 г. по гр. 4549/2007 г. на Софийски градски съд, І-11 състав, е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Б. Б. М. от [населено място] иск с правно основание чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 10 360 евро по изпълнителен лист от 21.07.2003 г., издаден по гр. д. № 04066/2003 г. на Софийски районен съд въз основа на запис на заповед от 22.02.2002 г. с падеж 22.02.2003 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, без да се излагат конкретни оплаквания. Такива се съдържат в допълнително представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и се свеждат до твърдения за допуснато нарушение на материалния закон и на практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2008 г. на ОСТК. Според касаторите, недължимостта на претендираната сума произтича от нищожността на процесния запис на заповед, дължаща се на липсата на израза „запис на заповед” в текста на документа и поради наличието на два падежа в него.
Със същите оплаквания е мотивирано и допускането на касационното обжалване на всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК основания.
Ответникът – Б. Б. М. от [населено място] – моли за недопускане на касационния контрол, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 10.09.2014г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от И. Й. В. и Ц. И. В. срещу Б. Б. М. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 10 360 евро, въззивният съд е приел, че издаденият от ищците ръкописен запис на заповед от 22.02.32002 г. е валиден и следователно е породил задължение за плащане на посочената в него сума. Съдебният състав е преценил, че доводите за недопустимост на иска с оглед удоволетворяването на кредитора и за недействителност на ценната книга поради неизписване на израза „запис на заповед” в текста на документа и поради отразяване на падежа по два начина, не подлежат на обсъждане, тъй като по тях вече е налице произнасяне в отменително решение № 168 от 07.11.2013 г. по т. д. № 678/2013 г. на ВКС, Първо търговско отделение, от което следва, че единствен предмет на спора след връщане на делото за ново разглеждане е наличието на каузално правоотношение между страните предвид твърдението на ищците, че записът на заповед обезпечава сключен договор за заем. Въз основа както на събраните по делото доказателства – нотариален акт № 164/2002 г. за закупен на 14.10.2002г. от ищеца В. имот и показанията на свидетеля М. М., така и с оглед становищата на самите страни, въззивният съд е приел за категорично установено, че между тях е възникнало договорно правоотношение по повод предоставен от ответника на ищците заем, което е обезпечено именно с процесния запис на заповед. Доколкото обаче ищците не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърдението си, че сумата по заема е била върната, нито че представеният с исковата молба запис на заповед, написан на компютър, съдържащ множество поправки, е действителният менителничен ефект и че са извършили плащане на сумата по него, решаващият състав е направил извод за неоснователност на предявения иск, като е признал съществуването на задължение на ищците към ответника в размер на исковата сума, произтичащо от процесния ръкописен запис на заповед от 22.02.2002 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Достатъчно основание за това, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е липсата на конкретно поставен въпрос (материалноправен и/или проесуалноправен), по отношение на който да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК – както на изискването да е обуславящ изхода на конкретното дело, така и на допълнителните изисквания, специфични за всяко от трите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Независимо от горното, дори да се счете, с оглед съображенията в изложението по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК, че в случая са поставени въпросите за валидността на записа на заповед, когато в текста на документа не се съдържа изразът „запис на заповед” и когато са определени два падежа, то касационният контрол отново не би могъл да бъде допуснат. Поради факта, че тези въпроси са били поставени като значими при първото касационно разглеждане на делото и по тях Върховен касационен съд се е произнесъл с постановеното отменително решение, същите не могат да бъдат заявявани повторно, т. е. те са преклудирани, както правилно е отбелязал и въззивният съд. Оттук и изводът, че по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1ГПК да са обуславящи за изхода на делото, което препятства възможността за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и предвид изричното искане на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на същия следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0107116 от м. септември 2014 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 635 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 4230/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Й. В. и Ц. И. В., двамата от [населено място], [улица], чрез адвокат Л. К. В. от САК, с кантора: [улица], ет. 5, ап. 17, да заплатят на Б. Б. М. от [населено място], [улица], чрез адвокат М. Б. от САК, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3 направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 300 /триста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: