О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 363
София, 05.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№1843/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на М. А. П. от [населено място] чрез адв. Б. срещу определение № 1910/21.09.2012 год., постановено по ч.гр.д. № 3 267/2012 год. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на разпореждане от 22.08.2012 год., по гр.д. № 30809/2012 год. на СГС, ГО, І-8 състав е постановено освобождаването на частната жалбоподателка М. А. П. от внасяне на държавна такса в размер на 19 200 лв. и е потвърдено разпореждането в частта, в която искането й за освобождаване от държавна такса, не е уважено за сума в размер на 800 лв.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изразява се становище, че съдът неправилно е преценил материалното състояние на ищцата- частна жалбоподателка. Иска се отмяна на определението в частта, в която молбата за освобождаване от държавна такса е отхвърлена до размера на сумата от 800 лв. като се постанови ново определение, с което М. П. да бъде освободена изцяло от внасяне на държавна такса по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната частна жалба, за да се допусне касационно обжалване на определението съгл. препращащата разпоредба на чл. 274,ал.3 ГПК следва да се изпълнени допълнителните условия на чл. 280 ГПК: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който в обжалваното определение да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/, да е разрешаван противоречиво от съдилищата/ чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване . Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне, доколкото допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК могат да бъдат преценявани единствено във връзка с конкретния правен въпрос.
В случая касаторът изобщо не е формулирал правен въпрос. Посочено е единствено ,че от представените с касационната частна жалба решения, е видно, че различните съдилища „по своему независимо се мотивират и решават искания за освобождаване от внасяне на държани такси по делата, което налага уеднаквяване на съдебната практика”. Същевременно се поддържа, че представените решения противоречат и на практиката на ВКС, както и че произнасянето по касационната частна жалба от Върховният касационен съд ще спомогне за точното приложение на закона и съдебната практика ще направи принос в развитието на правото .По този начин касаторът обосновава визираните то него допълнителни основания / критерий / за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК без обаче да формулира правен въпрос . При това положение касационно обжалване на определението не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение № 1910/21.09.2012 год., постановено по ч.гр.д. № 3 267/2012 год. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: