О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 05.08.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1485 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Миртал“ЕООД срещу определение № 27/22.03.2019г. по т.д. № 559/2018г. на Върховен касационен съд, I т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на осн. чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила постановление за възлагане на невдижим имот от 24.08.2016г. по изп.д. № 20167810400018 на ЧСИ Г.Д. с район на действие СГС.
В частната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното определение. Частната жалбоподателка счита, че изводът на решаващия състав за изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е направен въз основа на негодни писмени доказателства – представените с молба от 12.02.2018г. писмени доказателства не са представени в оригинал или заверен препис и е следвало да бъдат изключени на осн. чл.183 ГПК от доказателствения материал по делото. Уведомлението за извършване на опис на недвижим имот и за насрочването на публична продан са ирелевантни за преценката относно началния момент, от който започва да тече срокът за подаване на молба за отмяна. Твърди се, че към съобщението на ЧСИ за изготвено постановление за възлагане на имота от 24.08.2016г. не е било приложено самото постановление и не може да се установи неговото съдържание. Също така заключението на СГЕ не установява по несъмнен начин, че подписите върху цитираните по-горе уведомления са били положени от представляващия „Миртал“ЕООД. Вещото лице не е успяло да установи дали лицевата и задната страна на оспорения документ са принтирани от едно и също устройство по едно и също време. Иска се отмяна на определението на ВКС, I т.о. и връщане на състава за продължаване на съдопроизводствените действия.
В писмения си отговор ответникът по частната жалба „Банка Пиреос България“АД оспорва основателността на частната жалба и иска присъждане на разноски.
ВКС намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
С молба с вх. № 6495/08.06.2017г. по описа на ВКС „Миртал“ЕООД е поискало отмяна на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2016г. по изп.д. № 20167810400018 на ЧСИ Г.Д. с район на действие СГС. В молбата се навеждат твърдения, че вследствие на нарушение на процесуалните правила длъжникът по изпълнителното дело не е бил надлежно представляван, не е бил уведомяван за извършването на описа или публичната продан, както и за възлагането на процесната сграда. За атакуваното постановление молителят е разбрал на 23.05.2017г. след справка в имотния регистър. Идентична по съдържание молба за отмяна е била подадена и чрез ЧСИ на 18.08.2017г.
С атакуваното определение състав на I т.о. на ВКС е приел, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок на осн. чл.305, ал.1, т.5 ГПК, тъй като съобщението за изготвено постановление за възлагане е било получено от представляващия дружеството-длъжник на 29.08.2016г. Вещото лице по назначената СГЕ е работило в канцеларията на ЧСИ в присъствието на адвоката на молителя и е ползвало оригинала на съобщението, приложен по изпълнителното дело, и е дало категорично заключение, че подписът за управител на „Миртал“ЕООД е положен от В. В.. Същият се явява надлежен представляващ дружеството към датата на получаване на съобщението – 29.08.2016г. Въз основа на тези доказателства решаващият състав е преценил, че подаването на молбата за отмяна на 08.06.2017г. е извън срока.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Обжалваното определение на друг състав на ВКС, I т.о. е постановено на осн. чл.307 ГПК. Съобразно приетото в съобразителната част по т.10 от ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. съгласно чл.307, ал.1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл.303 ГПК; молбата изхожда ли от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молба за отмяна; дали подадената молба е редовна.
Следователно и в производството по чл.274, ал.2 ГПК настоящият състав на ВКС следва да извърши проверка относно горепосочените предпоставки.
Настоящият състав на ВКС споделя изводите в обжалваното определение за неспазен преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК.
В хипотезата на молба за отмяна на постановление за възлагане на осн. чл.303, ал.1, т.5 ГПК срокът за подаването й започва да тече от момента на узнаване на постановлението. Следователно от всички изброени в частната жалба уведомления релевантно е само това за уведомяване на длъжника в изпълнителното производство, че е изготвено постановление за възлагане. Тъй като се касае до връчено от ЧСИ съобщение, то оригиналът на последното се прилага по изпълнителното дело. В производството по чл.303 ГПК при администриране на молбата за отмяна ЧСИ следва да изпрати до касационната инстанция молбата за отмяна, отговора на насрещната страна, приложенията към тях и преписка-копие от изпълнителното дело, тъй като производството по същото е висящо. За страните не съществува задължение да представят в оригинал, намиращи се по самото изпълнително дело изготвени и връчени от ЧСИ съобщения, които по естеството си са официални свидетелстващи документи. Съставът на ВКС е съобразил горното и с определение от 10.10.2019г. е оставил без уважение искането по чл.183 ГПК на молителя като е указал на вещото лице по допуснатата СГЕ да извърши проверка на оригинала на съобщението до „Миртал“ЕООД за изготвено постановление за възлагане в канцеларията на ЧСИ. Видно от депозираното заключение на в.л. Ч. по СГЕ изрично е отбелязано, че оспорените документи са подшити на л.398 и л.654 в кориците на изп.д. № 20167810400018 на ЧСИ с рег. № 781 Г.Д. и са изследвани в кантората му в присъствието на адв.Караколева- пълномощник на молителя. Видно от протокола за открито съдебно заседание от 11.03.2019г. по т.д. № 559/2018г. на ВКС, I т.о. адв.Караколева е присъствала при изслушване на заключението на вещото лице по СГЕ и не е направила оспорвания във връзка с констатацията в експертизата, че вещото лице е работило с оригинала на посочените документи.
Неоснователни са доводите по частната жалба за липса на връчен препис от самото постановление. Съобщението /л.654 по изп.д./ е изготвено съобразно образеца по приложение № 28 от Наредба № 7/22.02.2008г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК и в него са описани всички реквизити на издаденото постановление за възлагане: по кое изпълнително дело за кой период е била проведена публична продан по отношение на кой недвижим имот, от коя дата е постановлението за възлагане, кое лице е обявено за купувач и за каква сума.
По отношение на оспорения подпис за получател на съобщението до длъжника за изготвено постановление за възлагане е било изслушано заключение на СГЕ, в което при обстойно и задълбочено изследване на характерните признаци, е дадена категорична констатация за съвпадения в общите и частните признаци на подписа-обект и сравнителните образци, положени от посоченото за получило лице В. Ц. В.. Изследването на времето на съставяне на лицевата и обратната страна на документа според вещото лице е силно затруднено по обективни причини: установяването на химическия състав на хартията, мастилата, химикалните пасти налага използването на деструктивни методи по разрушаване целостта на документа, което би го унищожило; изискват се „еталони“ / хартия от същия вид, същото багрило, от същото време и пр./ за сравнение; за кратките интервали от време при правилно съхранение на писмените документи измененията са принципно пренебрижимо малки. Поради което съставът на ВКС правилно е приел, че не са налице основания по чл.201 ГПК за допускане на допълнителна СГТЕ.
Горното налага цялостен извод, че молителят е узнал за изготвеното постановление за възлагане на 29.08.2016г. Срокът по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е изтекъл на 29.11.2016г., а молбата за отмяна е била подадена на 08.06.2017г. и като просрочена е следвало да бъде оставена без разглеждане.
Съобразно изхода от спора в полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 3990лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
В частната жалба е инкорпорирано искане по реда на чл.248 ГПК за изменение на определение № 27/22.03.2019г. по т.д. № 559/2018г. на Върховен касационен съд, I т.о в частта за разноските, поради прекомерност на присъдените такива в полза на „Банка Пиреос България“АД. Компетентен да се произнесе по същото е съставът на ВКС, постановил посоченото определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 27/22.03.2019г. по т.д. № 559/2018г. на Върховен касационен съд, I т.о
ОСЪЖДА „Миртал“ЕООД да заплати „Банка Пиреос България“АД сумата от 3990 лв., представляваща разноски за настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Делото да се докладва на състава на ВКС, I т.о. по т.д. № 559/2018г. за произнасяне по инкорпорираната в частната жалба молба по чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: