О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 06.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2755/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, образувано по частна жалба ЗК „Б. И.” АД срещу определение №1912/19.06.2018г., постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК по в.гр.д.№5697/2018г. на САС, ГО, 12 с-в, в частта му, с която е изменено решение №571/09.03.2018г. по в.гр.д.№5697/2018г. на САС като решението е отменено в частта, с която Т. Т. е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ЗК „Б. И.” АД сумата от 1703.75лв. – направени разноски за въззивната инстанция и вместо това е оставено без уважение искането на ЗК „Б. И.” АД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като с разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК е предвидена компетентност на решаващия съд да допълни или измени решението си в частта за разноските, но не и да го отмени, както в случая е процедирал въззивния състав. Отделно се твърди, че в обжалваната му част определението е неправилно като се излагат съображения, че ответникът има право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение, независимо от това дали е осъществено реално процесуално представителство от упълномощения за съответната инстанция адвокат. Претендира се отмяна на атакуваното определение в обжалваната му част и осъждането на Т. Т. да заплати на ЗК „Б. И.” АД сумата 1 703.75лв. – разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от адвокат К. като пълномощник на Т. Т., в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не е осъществено процесуално представителство на дружеството пред САС. При условията на евентуалност се поддържа направеното пред въззивната инстанция възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
По въззивна жалба на ищцата Т. Т. с решение №571 от 09.03.2018г., постановено по в.гр.д.№5697/2018г. на САС, ГО, 12 с-в, са присъдени в полза на ищцата допълнително следните суми: сумата 2 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3 320.06лв. (3 255.24+64.82) – обезщетение за имуществени вреди. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му обжалвана част, с която претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 10 000лв. до 40 000лв., а претенциите за имуществени вреди са отхвърлени съответно за разликата от 135.82лв. до 916.96лв. – разходи за лечение и за разликата от 4 651.20лв. до 4 655лв. – щети по мотоциклета на ищцата. Посочвайки, че ответното дружество ЗК „Б. И.” АД е направило разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2 000лв. и с оглед съотношението между потвърдената част от решението и отменената такава – 30 596.14/35 916.14 части, съдът е присъдил в полза на ответника разноски за въззивната инстанция в размер на 1 703.75лв.
С обжалваното определение, постановено по реда и на основание чл.248, ал.1 ГПК въззивният състав е изменил решението си в частта за разноските като е оставил без уважение искането на ЗК „Б. И.” АД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Съдът е приел, че представеният пред САС от ответното дружество договор за правна защита е сключен с адвокат Г., който не е осъществил процесуално представителство пред въззивната инстанция. Посочил е, че няма данни осъщественото пред САС процесуално представителство от адвокат И. (с представено пред първата инстанция пълномощно) да е направено в изпълнение на сключения с адвокат Г. договор за правна защита и съдействие. На тази база съдът е обосновал извода, че не се дължат разноски за ответното дружество за въззивното производство.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за недопустимост на определението в обжалваната му част. С атакувания акт въззивният състав е изменил решението си в частта за разноските по молба на жалбоподателката-ищец с твърдение за неправилно изчислени разноски, което е допустимо по реда на чл.248, ал.1 ГПК. В тази връзка въпросът дали съдът е следвало, изменяйки решението изцяло, да отхвърли искането за разноски, се явява въпрос по правилността на обжалваното определение.
Настоящият състав намира, че в обжалваната му част определението на САС е неправилно. Съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Следователно правото на страната да иска заплащане на направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение (съответно в хипотезите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК), не е обусловено от количеството и качеството на осъществената адвокатска защита и не може да бъде отказано. Единствената възможност да бъде присъден по-нисък размер на заплатеното възнаграждение е при условията на чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо възприетият от апелативния състав извод за недължимост на възнаграждението поради липса на реална процесуална защита от адвоката, на когото е заплатено възнаграждението, по своята същност представлява дописване на закона с включване на непредвидено в него основание (преценка на работата на адвоката) за лишаване на страната от правото да иска за заплащане на разноски. Отделно следва да се има предвид, че в случая за осъществените пред въззивната инстанция от адвокат И. процесуални действия, не е било необходимо преупълномощаването му от адвокат Г. с оглед представените пред първата инстанция пълномощни за двамата адвокати.
Имайки предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивната инстанция, настоящият състав намира за основателно възражението на пълномощника на Т. Т. по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ЗК „Б. И.” АД възнаграждение за адвокатска защита пред въззивната инстанция. При установен от решаващия съд обжалваем интерес в размер на 35 916.14лв. заплатеното от застрахователното дружество адвокатско възнаграждение от 2 000лв. следва да бъде намалено на 1 607.48лв. съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдв.С. За намаляване за адвокатското възнаграждение до определения минимум по Наредбата е без значение дали адвоката е регистриран по ДДС. Тъй като въззивната жалба е уважена общо за 5 320.06лв. и съответно не е уважена за 30 596.08лв., на ответното дружество следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 1 369.37лв. (1 607.48лв. по 30 596.08лв., разделено на 35 916.14лв.).
С оглед резултата от частната жалба не следва да се присъждат разноски в полза на ответницата по жалбата за настоящото частно производство пред ВКС.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №1912/19.06.2018г., постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК по в.гр.д.№5697/2018г. на САС, ГО, 12 с-в, в частта му, с която е оставено без уважение искането на ЗК „Б. И.” АД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Т. Г. Т. – ЕГН [ЕГН] от гр. София,[жк][жилищен адрес]0” АД да заплати на ЗК „Б. И.” АД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 1 369.37лв. (хиляда триста шестдесет и девет лева 37ст.) – разноски по в.гр.д.№5697/2018г. на САС .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: