4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
[населено място] 09.06. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№934/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. И. против решение №2435/19.12.2016г. по в.гр.д.№4090/16г. на Софийски апелативен съд ГК 10 с-в ,с което е потвърдено решение №2800/07.04.16г. по гр.д.№4684/15г. на СГС ГК І-18 с-в в частта му,с която предявеният от касатора против ЗК [фирма] пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е отхвърлен за разликата от присъдените 10 000 лв. до 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,възникнало на 27.03.2015 г.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Правят се оплаквания,че при постановяването му съдът е нарушил принципа за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД. Според касатора присъденото му застрахователно обезщетение е значително занижено с оглед причинените му неимуществени физически и психически увреждания , техния интензитет и продължителност. Сочи и неправилно приложение на материалната норма на чл.51 ал.2 ЗЗД при установена липса на негово поведение,обуславящо извод за съпричиняване на вредите.Претендира касиране на решението в тази му част и постановяване на друго,с което искът му бъде уважен до пълния, предявен от него, размер,ведно с разноските.
Ответникът по касация ЗК [фирма] в писмен отговор на касационната жалба е навел твърдения за липса на предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението на въззивната инстанция и за неоснователност на изложените в нея доводи срещу неговата законосъобразност.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалвания акт,с който е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част,въззивният съд се е позовал на събраните в производството пред първата инстанция доказателства,установяващи безпротиворечиво фактическата обстановка по спора.Въз основа на тях е направил констатациите си за настъпило на твърдяната дата ПТП с участието на ищеца,при което на последния са причинени неимуществени вреди – физически травми,свързани с продължили в определен период от време болки и страдания.Относно механизма на произшествието ,продължителността и интензитета на страданията на ищеца, въззивният съд е възприел освен писмените доказателства,свидетелските показания,също и неоспорените заключения на вещите лица от авто-техническата и съдебно-медицинската експертизи. Приел е за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение,възникнало и съществуващо към момента на настъпването на увреждането,между деликвента и ответника-застраховател. При определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение,съдът е съобразил установените по делото факти,че телесните повреди на ищеца са представлявали леки такива – мозъчно сътресение от лека степен /без остатъчни неврологични последици и без загуба на съзнание/,контузия на главата и лицето, разкъсно-контузна рана на дясната буза и охлузвания на лицето,тялото и крайниците; периода на възстановяване е продължил два месеца; търпени са главоболие , гадене и световъртеж. За да откаже да присъди обезщетение в пълния предявен от ищеца размер въззивният съд е съобразил липсата на доказателства,установяващи твърдяната от него травма на малкия пръст на лявата ръка и на данни как останалите белези върху лицето му са повлияли емоционално на ищеца.Взел е предвид и констатациите на вещото лице-медик за липса на остатъчни негативни последици от претърпените охлузвания по тялото,по-нататъшни неврологични увреждания или очаквани усложнения в състоянието на пострадалия. Съобразил е като допълнителни критерии младата му възраст,при която възстановяването протича по-бързо и икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП – 2015г. На базата на тях е определил справедлив размер на обезщетението за вредите 15 000 лв. Отчитайки като доказано поведение на пострадалия в нарушение на чл.113 ЗДвП /при липса на обозначена пешеходна пътека в близост,същият,без да се убеди,че няма създаващи опасност коли,е притичал внезапно през пътното платно,за да хване автобус на отсрещната спирка/, въззивният съд е приел съпричиняване от негова страна в съотношение 1:3 и на тази база е намерил за основателен иска в размер на 10 000 лв.,за която сума и същият е уважен от първоинстанционния съд.
В изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, а само са преповторени доводите,свързани с основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Тези твърдения не са относими към първата фаза на касационно производство и не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,според което касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен в обжалваното решение, като ВКС няма задължение да го извежда от изложението към касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Не се установяват и основания за прилагане на допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване, в сочените от касатора хипотези на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 от ГПК.Твърдението за противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. не се потвърждава и такова не се констатира. Изложените от въззивния съд мотиви при определянето на справедлив размер на обезщетението не влизат в несъответствие със задължителните указания, залегнали в ППВС № 4/1968 г.,доколкото в решението са изследвани всички релевирани от страната и доказани в производството обективни обстоятелства,относими към определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е посочена само формално,без да са съобразени указанията , дадени в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с обобщаване,че „прилагането на чл.52 от ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД следва да е точно,правилно да се прилагат събраните по делото доказателства,за да не се стига от различните съдилища до различни изводи,което,макар че в случая се касае за казуално тълкуване,ще доведе до развитието на правото“.Определянето на различни размери на обезщетение в други случаи на непозволено увреждане от ПТП от различните състави на съдилищата не обосновава допустимост на касационното обжалване по конкретното дело в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,доколкото това е поставено в зависимост от конкретните обстоятелства, преценявани за всеки отделен случай като критерии по смисъла на ППВС № 4/1968г. Представеното от касатора в приложение към касационната жалба и изложението решение на СГС,частично отменено от САС и недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС не подкрепя наведените от него допълнителни основания за допустимост,доколкото би могло да обуслови приложимост на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,какъвто не е релевиран. Отделно от това тези актове и не биха могли да обосноват извод за наличие на противоречива практика,тъй като присъденият с тях размер на обезщетение на пострадалия от ПТП е определен при вреди от друг характер и към различен момент на причиняване.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
С оглед горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2435/19.12.2016г. по в.гр.д.№4090/16г. на Софийски апелативен съд ГК 10 с-в .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.