О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 01.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и деiета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1717/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Търговска лига – Н. аптечен център”, АД, гр. С. срещу решение на Окръжен съд Разград по гр. д. № 186/2009 год.. Към жалбата са приложени изложение на основания за допускане на касационно обжалване и копия от съдебни решения на други съдилища.
Ответникът И. Д. Д. от гр. Р. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Разградският окръжен съд, с въззивно решение от 27. 7. 2009 год. по гр. д. № 186/2009 г. е потвърдил решението на Районен съд – Разград по гр. д. № 568/2008 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ответника Д, иск за сумата 4 886.40 лв. и лихва върху същата сума за периода 28. 6. 2006 г. до 1. 7. 2008 г. в размер на сумата 1 387 лв. Окръжният съд е констатирал, че исковата сума 4 886.40 лв. представлява уговорена между страните неустойка в чл. 4, ал. 2 от сключения между тях трудов договор от 27. 6. 2005 г. за неизпълнение на задължението на Д. , предвидено в ал. 1 на чл. 4 от договора – да не постъпва на работа в конкурентна фирма за срок от една година от датата на прекратяване на трудовия договор. Решаващият въззивен съд е приел, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от трудовия договор противоречи на закона – чл. 48, ал. 1 от Конституцията, поради което е нищожна, съгласно чл. 26 ЗЗД, което обуславя и нищожност на клаузата за заплащане на неустойка.
Произнасянето на въззивния съд по въпроса за действителността на клаузите по чл. 4 от трудовия договор има определящо значение за спора по делото. От страна на жалбоподателя са представени решения на други съдилища, които съдържат произнасяне по същия правен въпрос, но в обратен смисъл. Прието е от другите съдебни състави, че уговорката между работодател и служител, последният да не постъпва на работа в конкурентна фирма за определен срок, след прекратяване на трудовото му правоотношение с първия работодател, е валидна, тъй-като не противоречи на закона.
При тези обстоятелства, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасяне на въззивния съд по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд по гр. д. № 186/2009 г. по жалбата на „Търговска лига – Н. аптечен център”, АД, гр. С..
УКАЗВА на жалбоподателя „Търговска лига – Н. аптечен център” АД да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 97. 72 лв. в седмичен срок от получаване на съобщението.
След изпълнение, делото да се одкладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: