ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№363
София,12.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 9 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1525/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Ф” Е. гр. С. и по касационна жалба на ищеца Т. Н. Т. против въззивното решение на Ш. окръжен съд от 23.06.2009 год. по гр. д. № 241/2009 год., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Т. Н. Т. , извършено със заповед № 106 от 04.11.2008 год. на работодателя „Ф” Е. , същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ пазач-невъоражена охрана” и дружеството е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 649 лв. за времето 04.11.2008 год. -29.01.2009 год. със законните последици.
В изложение за допускане на касационно обжалване жабоподателят – ответник, който обжалва решението в частта, с която исковете за уважение, поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени правните въпроси – кога е налице основанието по чл. 190, ал. 1 т. 3 КТ „системни нарушения на трудовата дисциплина” за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и от кога започва да тече срока за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ в случаите, при които работникът не се явява на работа от посочената в заповедта за уволнение дата до постановяване дисциплинарното наказание. По така уточнените въпроси е представена съдебна практика – решение на Върховния касационен съд по гр. д. № 1548/1994 год. и на Софийския окръжен съд по гр. д. № 680/2007 год. Решението по гр. д. год. на ТСК не е заверено, че е влязло в сила. Чрез представената съдебна практика, жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
В изложение за допускане на касационно обжалване от жалбоподателя – ищец, обжалващ решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за разликата над 649 лв. до предявения размер 1320 лв. няма изведен правен въпрос, за който да се твърди, че е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС или на съдилищата, респ. да е от значение за прилагането на закона и развитие на правото, както се изисква с разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване в посочената част на решението не може да бъде уважено. В изложението се поддържа твърдение, че работодателят е знаел, че ищецът, като е получил два последователни инсулта не е могъл да работи в шестмесеченият срока по чл. 225, ал. 1 ГПК. Твърдението има отношение към правилността на решението по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на обсъждане в друго производство.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба на ответника „Ф” Е. гр. С. е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ, според която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Прието е, че работодателят е узнал за извършените нарушения от ищеца на 04.07.2008 год., когато е било поискано обяснение от работника, защо не се явява на работа, считано от 16.05.2008 год. От този момент за работодателя е започнал да тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание, изтекъл на 09.09.2008 год. Заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена на 04.11.2008 год., когато е била връчена на ищеца, което дало основание на съда да приеме, че уволнението е незаконосъобразно, извършено след изтичането на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ и подлежи на отменяване със произтичащите от това последици.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението по касационната жалба на ответника, по въпроса – от кога започва да тече преклузивния двумесечен срок за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, ако работникът не се явява на работа от посочената в заповедта за уволнението дата до налагане на дисциплинарното наказание, тъй като от разрешаването на този въпрос зависи изхода на делото.
По съображенията по-горе изложени, касационно обжалване на решението по касационната жалба на ищеца в обжалваната му част не следва да се допусне.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.06.2009 год. по гр. д. № 241/2009 год. в частта му, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени.
УКАЗВА на „Ф” Е. гр. С. в едноседмичен срок от съобщаване на настоящето определение да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. и да представи доказателства за това по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер 649 лв. до предявения размер 1320 лв.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ