О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 11.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.03.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1504/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ф. А. Р. от[населено място],област Ш. против решение от 20.07.2010г. на Ш. окръжен съд,постановено по гр.д.№ 312/2010г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №85/06.04.2010г. постановено по гр.д.№411/2009г. по описа на Новопазарски районен съд,в частта,с която е уважил предявения иск по член 124 ал.1 от ГПК,като е приел за установено по отношение на ищцата Ф. А. Р.,че ответникът Й. Й. Р. не е собственик на описаните в решението недвижими имоти,отменил е на основание член 537 ал.2 от ГПК нотариален акт №139,том 24,рег №16507,дело №3097/2008г. на нотариус с рег.№346 на НК,с район на действие НПРС и прекратява делото в тази му част.Решението в останалата му част,с която се отхвърля иска по член 108 от ЗС,предявен от Ф. Р. срещу Й. Й. Р. за предаване на владението на същите недвижими имоти,предмет на отрицателния установителен иск,е влязло в законна сила.
В изложението си ,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че:
„Съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,който въпрос същевременно е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото-основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Този процесуалноправен въпрос касае извода на съда,че Ф. А. Р. няма правен интерес от предявения отрицателен иск.
В тази насока е решение №369/13.02.1980г. по гр.д.№2448/1979г. на ВС,Іго.
В противоречие с практиката на ВКС,въззивният съд е приел че липсата на правен интерес от предявения установителен иск води до обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение.”
На второ място в изложението се твърди,че „Съдът се е произнесъл и по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата,което е основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 от ГПК.Налице е противоречие с практиката по гр.д.№1096/2007г. по описа на Районен съд[населено място]”.Това решение не е приложено към изложението на касатора.
По отношение наличието на основанието,предвидено в член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че:
„Прекратявайки производството по делото,Ф. Р. губи възможността си като истински собственик на идеална част от имотите да се разпорежда с тях”,след което се навеждат оплаквания за това,че съдът не е взел предвид определени доказателства по делото.
Ответниците по касационната жалба Й. Й. Р. и Н. И. Р.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С мотивите си,въззивният съд е посочил,че правният интерес по начало произтича от естеството на търсената защита.Такъв интерес от установителен иск не е налице,когато може да се предяви осъдителен иск,като в настоящия случай са предявени едновременно отрицателен установителен иск за собственост, също така и иск по член 108 от ЗС.Съдът е изложил доводи,че ревандикацията включва две взаимно свързани помежду си искания за правна защита- да се установи съществуването на ищцовото право на собственост върху вещта,която се намира във владението или държането на друго лице и се осъди ответника да я предаде на собственика.При това положение съдът е стигнал до решаващия извод,че при предявяване на иск по член 108 от ЗС,ищецът няма интерес да предявява едновременно и успоредно с него отделен установителен иск,когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен иск.
Преди всичко,за да е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,на която се позовава касатора на първо място,е необходимо поставения процесуалноправен въпрос,относно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск конкретно за ищцата,макар и последния да е непрецизно формулиран,съгласно предвиденото в т.2 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС е необходимо правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС,с тълкувателни решения на общото събрание на граждански колегия на ВС,постановени при условията на член 86 ал.2 от ЗСВ,обн.Дв бр.59 от 22.07.1994г./отм/,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговска колегии,на общото събрание на гражданската колегия,на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение,постановено по реда на член 290 от ГПК,на каквито актове касатора нито се позовава,нито прилага с изложението си.
Приложеното и цитирано решение на ВС от касатора,е постановено по реда на отменения ГПК,при което следва да се отнася до формиране на основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК/виж т.3 от горепосоченото тълкувателно решение на ВКС/Тази хипотеза изисква правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.Приложеното с изложението решение по гр.д.№2448/1979г. по описа на ВС,ІГО,според което решението по установителен иск,взето,без да е налице интерес,не се обезсилва само на това основание,щом няма други нарушения при неговото постановяване,е неотносимо в настоящия случай,тъй като не е постановено по сходен казус,нито по същия правен въпрос,по който съдът се е произнесъл с решаващите си изводи в мотивите на обжалваното въззивно решение.
По отношение на заявеното основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК от касатора,липсват аргументи за същото/виж т.4 от горепосоченото тълкувателно решение на ВКС/,а изложените такива съставляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.07.2010г. на Ш. окръжен съд,постановено по гр.д.№312/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: