О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 11.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.05. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 979/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от А. С. Ф. от [населено място], чрез адвокат С. И., с вх.№4680 от 26.07.2011 год. на Пернишкия окръжен съд срещу решение №216 от 13.06.2011 год. по в.гр.д.№370/2011 год. на Пернишкия окръжен съд, ГК, с което е потвръдено решение №875 от 29.11.2010 год. по гр.д.№2714/2010 год. на Пернишкия районен съд,ГК, І-ви състав, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма] [населено място] и срещу касатора иск с правно основание чл.422,ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК иск за установяване съществуване на вземането на ищеца за сумата 11 492.88 евро, ведно със законната лихва, дължимо от двамата ответници солидарно, на основание издадени от първия ответник на 02.12.2007 год. два броя записи на заповед, авалирани от втория ответник и настоящ касатор. Срещу ответниците е издадена Заповед №1829 от 02.09.2009 год. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ- чл.417, т. 9 ГПК и изпълнителен лист, които са направили възражение на основание чл.414 ГПК. Пернишкият окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че издадените записи на заповед не са нищожни, защото съдържат само един падеж- на определен ден/чл.537 във вр. с чл.486, ал.1,т.4 ТЗ/. Записите са редовно предявени и на касатора, поради съвпадане на качеството му на физическо лице-авалист и законен представител на дружеството- издател [фирма], понастоящем [фирма]. Относителното възражението, че записът на заповед с падеж на 01.11.2008 год. не е предявен на дружеството-издател, защото към датата на предявяването му- 01.11.2008 год., касаторът Ф., не е имал качеството на негов управител, не може да се прави от касатора, тъй като не се касае за абсолютно възражение на солидарен длъжник.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК- решението е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон- чл.537 във вр. с чл.486, ал.1,т.5 ТЗ, и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се необсъждане на представените по делото записи на заповед, както и на направените от касатора възражения. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК, като сочи като значим за изхода на делото следния правен въпрос: „Допустимо ли е вземането по запис на заповед, след като същите не са редовни от външна страна”.
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационенн контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно да формулира точно и мотивирано значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос, разрешен от въззивния съд при наличието на някои от допълнителните основания за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Значимостта на правния въпрос се определя от правните аргументи на съда по съществото на спора, направени въз основа на приетата от него фактическа обстановка и доколко те са съобразени със закона и съдебната практика. Чрез питането си за допустимост на вземането по нередовен от външна страна запис на заповед, касатора изразява несъгласието си с направените от въззивния съд правни изводи въз основа на приетата от него конкретна фактическа обстановка, че записите на заповед не са нередовни от външна страна, защото не съдържат два падежа. Отговорът на правния въпрос за редовността от външна страна на издадените записи на заповед е фактологически обоснован от съдържащите се в тях падежи. Касаторът се стреми, въпреки забраната за събиране на нови доказателства в касационното производство, ВКС да установи друга, различна от приетата от решаващия съд фактическа обстановка и въз основа на нея да направи други правни изводи. Преповтаряните в изложението му по чл.284, ал.3 ГПК доводи за неправилност на обжалваното решение биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които от своя страна не могат да представляват и основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си да се откаже селектирането на касационната жалба. В случая не са налице и подържаните допълнителни основания за това. Касаторът въобще не е посочил противоречива съдебна практика, а наличието на предпоставката по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въобще не е мотивирал. Тази допълнителна предпоставка е налице тогава, когато законите са непълни , неясни или противоречиви, поради което се налага формиране на съдебна практика по тяхното приложение/ вж.т.4 на ТР1-2010 ОСГКТК/. Такива доводи не са навеждани, нито е сочена противоречива или остаряла съдебна практика, която следва да бъде изоставена.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №216 от 13.06.2011 год. по в.гр.д.№370/2011 год. на Пернишкия окръжен съд, ГК, с което е потвръдено решение №875 от 29.11.2010 год. по гр.д.№2714/2010 год. на Пернишкия районен съд,ГК, І-ви състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: