О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр. София, 12.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 608/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] – чрез назначен от съда особен представител адв. Г. М., срещу решение № 2117 от 13.10.2017 г., постановено по в. т. д. № 2708/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 562 от 22.03.2017 г. по т. д. № 7755/2016 г. на Софийски градски съд, с което по предявен от прокурор в Софийска градска прокуратура иск е прекратено [фирма] на основание чл.155, т.3 ТЗ и дружеството е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски за особен представител.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна с присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания, че решението е постановено при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка; че не са изследвани последиците от прекратяването на дружеството – с оглед наличието на непогасени публични задължения за данъци и задължителни осигуровки; че не са обсъдени възраженията на особения представител за липса на предпоставки за прекратяване на дружеството; че е нарушена разпоредбата на чл.155 ТЗ, която урежда прекратяването по иск на прокурора като правна възможност, неприложима в случая поради наличието на данни за осъществявана от прекратеното дружество дейност след смъртта на управителя.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2 ГПК с бланкетно твърдение, че въззивното решение е очевидно неправилно.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от насрещната страна Софийска градска прокуратура.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което по предявен от прокурор в Софийска градска прокуратура иск е прекратено [фирма] на основание чл.155, т.3 ТЗ, Софийски апелативен съд е приел, че е осъществено основанието по чл.155, т.3 ТЗ за прекратяване на дружеството, тъй като вписаният в търговския регистър управител на [фирма] е починал и повече от три месеца след смъртта му няма вписан нов управител.
Въззивният съд е счел за правно ирелевантни твърденията на особения представител на [фирма], че след смъртта на управителя в НАП са подавани декларации от името на дружеството и че не са изяснени последиците от прекратяването, предвид натрупаните от дружеството публични задължения на стойност 350 000 лв. Посочил е, че фактическият състав на чл.155, т.3 ТЗ се изчерпва с двете предвидени в съдържанието му кумулативни предпоставки – настъпила смърт на управителя и липса на вписан нов управител повече от три месеца след смъртта, които са доказани по делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено единственото поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не е изложил аргументи за очевидна неправилност на постановеното от Софийски апелативен съд решение, а е отъждествил очевидната неправилност с релевираните в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон, посочени като основания за касационно обжалване на решението. В рамките на правомощията си за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не констатира обжалваното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, поради което няма основание да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 2708/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Разноските за особен представител на дружеството – касатор за производството пред касационната инстанция не могат да бъдат възложени върху прокурора, в чиято компетентност е предявяването на иска по чл.155, т.3 ТЗ. Поради това възнаграждението на особения представител, определено в размер на 300 лв., следва да се изплати от бюджета на Върховния касационен съд.
В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК касаторът [фирма] следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата 330 лв., от която 300 лв. – възнаграждение за особен представител, и 30 лв. – държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2117 от 13.10.2017 г., постановено по в. т. д. № 2708/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Да се изплати от бюджета на Върховен касационен на адв. Г. М. от САК – особен представител на [фирма], сумата 300 лв. (триста лв.) – възнаграждение за касационното производство.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК 20004164 – [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 330 лв. (триста и тридесет лв.) – разноски за особен представител и държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :