3
определение по гр.д.№ 338 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 14.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 338 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Б. Г., Т. А. П. и В. А. П. срещу решение № 318 от 01.12.2011 г. по в.гр.д.№ 690 от 2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което по същество е оставено в сила решение № 146 от 16.06.2011 г. по гр.д.№ 1090 от 2004 г. на Димитровградския районен съд за отхвърляне на предявените от Х. Г., Т. П. и В. П. искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване спрямо [община] и П. К. И. на правото им на собственост върху 550 кв.м. в м.”К.” в землището на [населено място], представляващи част от нива с площ от 1,52 дка, съставляваща имот пл.№ 4685 по регулационния план на Д., попадащ понастоящем в имот № 21052.1015.270 по К. карта на [населено място] и иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за признаване за нищожни на договори за отстъпване право на строеж от 25.07.2000 г. и от 16.06.2004 г., сключени между [община] и П. И..
В касационната жалба се твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно- основание за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на незадължителна съдебна практика, а именно: решение № 291 от 07.12.2011 г. по гр.д.№ 518 от 2011 г. на Видинския окръжен съд, решение № 55 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 465 от 2007 г. на районен съд-гр.Бяла, решение от 01.04.2009 г. по гр.д.№ 396 от 2008 г. на Районен съд- [населено място], решение от 16.11.2004 г. по гр.д.№ 2758 от 2002 г. на Софийския градски съд и решение от 07.04.2006 г. по гр.д.№ 3075 от 2005 г. на Софийския районен съд, 39 състав. Освен това се твърди, че неточно и неправилно бил приложен закона, тъй като имало влязло в сила решение на Димитровградския районен съд, с което по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ ищците били признати за собственици; тъй като ответната община не е доказала, че има извършена отчуждителна процедура, на базата на която имотът е бил актуван като общинска собственост и тъй като без значение за спора било дали имало извършена делба между ищците и техния чичо.
В писмени отговори от 16.03.2012 г. и 21.03.2012 г. ответниците по жалбата [община] и П. К. И. оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в самата касационна жалба или в нарочно изложение към нея касаторът е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Ако не стори това, само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска.
В настоящия случай касаторите не са посочили такива правни въпроси, по които според тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика. Изложеното в касационната жалба в абзаца относно неточното приложение на закона представлява посочване на неправилността на съдебното решение при преценката на събраните по делото доказателства и тяхното доказателствено значение, а не посочване на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК- такива, които са включени в предмета на спора, свързани са с приложението на конкретна материалноправна или процесуалноправна норма и са обусловили изводите на съда в обжалваното решение. Поради това и само на това основание, касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска.
Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като няма посочена от касаторите противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК: Посочените решения са на първоинстанционни и въззивни съдилища, които са подлежали на обжалване и няма доказателства да са влезли в сила /да не са били обжалвани или в след обжалване да са били оставени в сила от последната съдебна инстанция/, тоест да са се превърнали в практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Поради гореизложеното няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд.
Ответниците не претендират, а и не са представили доказателства за направени от тях разноски по делото пред ВКС, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 318 от 01.12.2011 г. по в.гр.д.№ 690 от 2011 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.