О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 14.05.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 2321/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма]- [населено място], против Решение № 553 от 26.03.3015г. по в.гр.д.№ 138/2015г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 13151/2013г. на Районен съд Пловдив. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ищеца против Земеделска кооперация „П.”, [населено място], [община] обективно съединени искове за осъждането й в качеството на арендатор да изпълни задълженията си по договор за преарендоване на земеделска земя от 22.01.2007г., вписан в Службата по вписванията с рег.№ 715/23.01.2007г. като осигури безпрепятственото ползване на преарендатора на посочените в договора имоти, както и да заплати обезщетение по предявени частични искове за пропуснати ползи: нереализирана печалба за 2012/2013 стопански години /4 928.61лв./, и неполучени субсидии /3 453.36лв./. Отхвърлен е и предявеният като евентуален иск за сумата 15 300.06лв. – неустойка, дължима на основание чл.14 от договора.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаване на исковете. Твърдението е за неправилност на извода на въззивната инстанция, която чрез препращане по реда на чл.272 ГПК е споделила становището, че договорът за преаренда е прекратен от кооперацията, поради неплащане от преарендатора на арендните вноски. Поддържа се, че съгласно договора, арендните вноски могат да бъдат платени и на самите земеделски собственици, каквито доказателства ищецът е представил. Възразява се срещу правилността на извода, че Общото събрание на кооперацията е взело решение на 27.11.2011г. за прекратяването и на договора за преаренда и се твърди, че в протокола не е посочено какво е неизпълнението на дружеството по него. Касаторът счита, че незаконосъобразно вписването прекратяването на договора за преаренда в имотния регистър, извършено по молба на ответника, е преценено като извънсъдебно признание от страна на ищеца на факта на прекратяването.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, обоснована със становището, че „произнасянето по подадената жалба ще даде отговор на въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона”: 1”При изявление за прекратяване на договора поради неизпълнение, следва ли страната, която прави изявлението да индивидуализира прекратявания договор със своите белези /страни, предмет, дата на сключване/, както и да посочи конкретно основание за прекратяването му?”; 2”Може ли свидетелски показания от две различни „трети за задължението лица”, в единия случай да не могат да установят изпълнение на договорните задължения, а в друг – да са годни да установят неизпълнение на същите договорни задължения?; „Може ли изпълнението по договор да бъде доказано със свидетелски показания, дадени от лице, което е било председател на ответника-юридическо лице?”; 3”Може ли вписването на прекратяването на договор за преаренда, станало по молба на прекратилия го едностранно, да служи пред съда като признание на факта на прекратяването?”; 4”Може ли да бъде прекратен едностранно договор в полза на трето лице от страна на стипуланта, при положение, че от страна на бенефициера няма изявление, че е налице неизпълнение на задълженията на промитента?”. 5 „Може ли да бъде прекратяван едностранно договор за преарендоване на няколко десетки имота с изявление, в което не е упоменато за кои имоти има неизпълнение на задълженията на преарендатора и какво е неизпълнението-пълно или частично?”.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на касационната жалба от ответника Земеделска кооперация „П.”, [населено място].
За да се произнесе, съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. съобрази следното:
За да отхвърли предявените искове възизвната инстанция, препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на районния съд, е споделила извода, че договорът за преаренда е прекратен от кооперацията /от арендатора, който по силата на договора е преарендовал земята по сключени със собствениците на земята отделни договори за аренда/. Позовала се е на взето решение на ОС на кооператорите от 27.11.2011г. и на нотариална покана, съдържаща уведомление за прекратяването, връчена на адреса на управление на дружеството. Приела е, че по категоричен начин е установено, че прекратяването е станало поради неплащане на арендните вноски от ищеца, каквато възможност изрично е уговорена в договора, като е отчела, че въпросът за некоректността на преарендатора е обсъждан на посоченото общо събрание. С позоваване на разпоредбата на чл.7 от договора е изложено, че плащането е следвало да бъде извършено директно на арендодателите – собственици, и това обстоятелство е следвало да бъде установено при условията на главно и пълно доказване от ищеца. Счетено е, че този факт не може да бъде установен по надлежен начин от показанията на трето лице /св.В.-бивш председател на кооперацията/, което не е адресат на задължението, поради което възражението в жалбата за некредитиране на неговите показания е обсъдено като неоснователно. По оплакването на въззивника относно отсъствието на изрично упоменаване в нотариалната покана на прекратяването на договора за преаренда, е прието, че той е подвид на договора за наем, поради което посочването в поканата на прекратяване на договорите за наем дава достатъчна яснота относно предмета, по отношение на който договорната връзка е преустановена. Обсъдено е и вписването на прекратяването на договора по партидата на дружеството и е изложено, че това е също факт, установяващ прекъсването на правоотношението. Вписването е кредитирано като извънсъдебно признание на факт, на който се основават ищцовите претенции. Изведено е, че установеното от ответната страна правопрекратително възражение е доказано, с което е потвърден изводът за неоснователност на предявените искове, включително и на евентуалния.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича от отсъствието на характеристиката на въпросите на правни по смисъла, очертан в т.1 на ТР № 1/19.02.201г. на ОСГТК на ВКС. Посочената допълнителна предпоставка не съответства и на даденото в т.4 на същото Тълкувателно решение разяснение на съдържанието й.
Първият въпрос: ”При изявление за прекратяване на договора поради неизпълнение, следва ли страната, която прави изявлението да индивидуализира прекратявания договор със своите белези /страни, предмет, дата на сключване/, както и да посочи конкретно основание за прекратяването му?” не кореспондира и на изводите на въззивната инстанция, тъй като съставът на Окръжния съд не е дал отрицателен отговор, не е отрекъл необходимостта изявлението за прекратяване да бъде конкретно и ясно, както по отношение на предмета /конкретния договор/, така и на основанието /причината/. Последният въпрос: „Може ли да бъде прекратяван едностранно договор за преарендоване на няколко десетки имота с изявление, в което не е упоменато за кои имоти има неизпълнение на задълженията на преарендатора и какво е неизпълнението-пълно или частично?”, който също е свързан с прекратяването, отново е предпоставен от тезата на касатора, без да съответства на изводите на окръжния съд. По съществото си той е твърдение за неправилност, което е извън преценката в производството по чл.288 ГПК.
Първата част на втория въпрос: 2”Може ли свидетелски показания от две различни „трети за задължението лица”, в единия случай да не могат да установят изпълнение на договорните задължения, а в друг – да са годни да установят неизпълнение на същите договорни задължения? е неясна и фактологично изложена, без ясна връзка с мотивите на обжалваното решение. Въпросът за начина на доказване изпълнението на договора и допустимостта на свидетелските показания е теоретичен и неконкретен, при положение, че в чл.8 от процесния договор страните изрично са уговорили за извършените плащания на арендните вноски получателите /арендодателите собственици, съгласно чл.7/ „ще издават на преарендатора съответни писмени документи-разписки, които ще служат като доказателство за извършеното плащане и пред арендатора”.
Дори тълкуването от въззивната инстанция на факта на вписването на прекратяването на договора за преаренда да е неправилно, третият въпрос: „Може ли вписването на прекратяването на договор за преаренда, станало по молба на прекратилия го едностранно, да служи пред съда като признание на факта на прекратяването? е относим към основанията за касиране на решението, а и преценката на този факт е само допълнителен, несамостоятелен аргумент в подкрепа на правния извод за осъщественото прекратяване на договорната връзка. Четвъртият въпрос:”Може ли да бъде прекратен едностранно договор в полза на трето лице от страна на стипуланта, при положение, че от страна на бенефициера няма изявление, че е налице неизпълнение на задълженията на промитента?” не е предмет на произнасяне от въззивната инстанция. Едва в настоящото изложение касаторът излага правната си теза, че договорът за преаренда има правната характеристика на такъв по чл.22 ЗЗД, което изключва възможността за допускане на касационното обжалване по него.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 553 от 26.03.3015г. по в.гр.д.№ 138/2015г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :