гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 16.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3209 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. И. И. против определение № 81/05.03.2015г. по гр.д.№ 697/2015г. на ВКС ІV гр.о.
Навежда се общо оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като тримесечния срок за подаване молба за отмяна на влязлото в сила решение не му е стигнал за събиране на доказателства за нарушенията на съда. Моли съдът да му възстанови срока за подаване молба за отмяна.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивното решение по постановения спор по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, по който жалбоподателя е бил ответник е влязло в сила на 19.09.2012г. Искът е уважен против него и други ответници. Решението не е подлежало на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК поради това, че цената на иска е под 5000 лв., съгласно чл. 55, ал.1 б. „б” ГПК /отм/. И. И. И. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение на 02.08.2013г. Въпреки неколкократно оставяне на молбата без движение с указания поради това, че не е съдържала конкретно основание за отмяна между изчерпателно изброените в чл. 303, ал.1 ГПК, а са наведени основания за неправилност на решението, нередовностите не са отстранени. Поради това, че молбата не съдържа конкретно основание за отмяна на влязлото в сила решение и поради подаването й извън сроковете по чл. 305 ГПК, с определение № 63/11.02.2015г. молбата е оставена без разглеждане. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. На 20.02.22015г., И. И. И. е подал молба за възстановяване на срока за подаване молба за отмяна. С обжалваното сега определение, съдът е оставил без разглеждане тази молба. За да постанови това определение, съдът е приел, че искане за възстановяване на срок може да се прави само при висящо производство, а молбата за отмяна на влезлите в сила решения е извънреден способ за отмяна и предполага вече приключило производство.
Определението е правилно.
Целта на производството по възстановяване на срок е да даде възможност на страната, която е била препятствана от внезапни, независещи от нея обстоятелства да извърши съдопроизводствено действие. Съгласно чл. 65, ал.3 ГПК, подаването на молбата за възстановяване на срока не спира производството по делото. Предвид целта на това производство и по аргумент от този текст, молбата за възстановяване на срока предполага висящо производство. Производството по отмяна на влязлото в сила решение предполага приключило с влязъл в сила съдебен акт, т.е. производство, което е приключило. Затова за сроковете по чл. 305 ГПК не се прилага производството по чл. 64 ГПК. Законодателят е отчел с нормата на чл. 305 ГПК възможността по обективни причини страната да узнае по- късно за решението и е предвидил съобразно основанието за отмяна и момента, от който започва да тече срока за отмяна. За молителя, който не е посочил на кое основание по чл. 303 ГПК иска отмяна, срокът за отмяна е започнал да тече от влизане в сила на решението. По отношение на този срок е недупостимо възстановяване, тъй като решението вече е влязло в сила и могат да се реализират правата по него. Невъзможността да се иска възстановяване на срока за подаване молба за отмяна има пряко отношение към стабилитета на решението и правната сигурност. Процесуалните норми и в частност тази на чл. 64 и следващи ГПК не могат да се тълкуват разширително.
Жалбоподателят в молба от 13.03.2015г. е заявил, че се позовава и на чл. 613а ГПК. Съгласно този текст заинтересованата страна може да подава до ВКС молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 19.4 от Регламент (ЕО) № 1397/2007г. в едногодишен срок от постановяване на решението. Този регламент обаче се прилага само за граждански или търговски дела, когато, за да бъде връчен един съдебен или извънсъдебен документ, той трябва да бъде изпратен от една държава-членка в друга / чл. 1 от Регламент (ЕО) № 1397/2007г/. Настоящият случай не попада под приложното поле на този регламент и на чл. 613а ГПК, тъй като не се касае за връчване на документ от една държава, членка на ЕС в друга. Молителят има адрес в страната – в [населено място], а делото е разгледано от българския съд – Софийски градски съд.
По изложените съображения, като е оставил без разглеждане молбата за възстановяване на срока за подаване молба за отмяна, съдът е постановил решение в съответствие с, обжалваното определение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 81/05.03.2015г. по гр.д.№ 697/2015г. на ВКС ІV гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: