3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
С., 18.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 4159/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. П. Д. – от [населено място], [община] срещу Решение № 520 от 19.12.2012 г. по гр.д. №694/ 2012 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 98 от 22.06. 2012 г. по гр.д.№ 770/ 2011 г. на Добрички районен съд, с което по иска по реда на чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу А. П. Д. – от [населено място], [община], е прието за установено вземане на ищеца 21 195 лв. към ответницата – авалист по Запис на заповед от 16.07.2007 г., със законната лихва от 21.09.2010 г., за която сума е издадена заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 4399/2010 г. на Д., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателката в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че въпросът: може ли от данните по делото да се направи извод (при анализиране на показанията на свидетелите Л. П. и С. М.), че съдоговарящото лице – Банката, чрез своя представител кредитният инспектор, е знаело за измамливите действия на свидетеля П., е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Представя копия от Р.№1561/27.12.1999 г. по гр.д.№806/1999 г. на ВКС,ІV г.о. и Р.№ 532/29.08.2003 г. по гр.д.№ 1142/2002 г. на ВКС, ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата, като недопустима, тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК, възразява, че решението не противоречи на съдебната практика, като поставеният от жалбоподателката въпрос е обусловен от конкретните факти по делото и тяхното доказване, както и че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 29 ЗЗД не е неясна, непълна или противоречива, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване вземане, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Въпросът, който поставя жалбоподателката, цели да обоснове твърдението й за допуснати от въззивния съд нарушения при обсъждане на събраните доказателства. Въпросът може ли при анализиране на показанията на посочените свидетели да се направи извод, че Банката, чрез своя представител кредитният инспектор, е знаела за измамливите действия на свидетеля П., е относим към предмета на делото, но пряко е свързан с правилността на обжалваното решение и отговорът му е обусловен от доказателствата и преценката им от въззивния съд. Въпросът е конкретен за делото и отговорът му зависи от установената фактическа обстановка, а дали са правилни изводите, до които решаващият съд е стигнал по този въпрос, не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК, тъй като това е предмет на касационния контрол и не обосновава искане за допускане на касационно обжалване.
Независимо от изложеното жалбоподателката не доказва този въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС, нито, че се решава противоречиво от съдилищата. От представените копия от решения на състави на ВКС по приложението на чл. 29 ал. 1 ЗЗД не може да се направи извод, че се решава противоречиво от съдилищата въпросът кога е унищожаем договор, сключен от страната след създадена и поддържана от съконтрахента невярна представя за правните последици от договора.
Жалбоподателката не излага защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпреки това следва да се посочи, че това основание не е налице – изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му,което в случая не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № Решение № 520 от 19.12.2012 г. по гр.д. №694/ 2012 г. на Добрички окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: