О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр.София, 02.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5296 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № V-81 от 28.09.2016 г., постановено по в.гр.д. №1377 по описа за 2016 г. на Бургаския окръжен съд, втори граждански въззивен състав, с което е потвърдено решение № 1048 от 27.06.2016 г. по гр.д. № 304 по описа за 2016 г. на Бургаския районен съд, шестнадесети граждански състав, за отмяна на уволнението на Н. Т. Н., извършено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност „стюард” и за осъждане на [фирма] да заплати 5 548,98 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 23.11.2015 г. до 23.05.2016 г.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е необосновано, незаконосъобразно и неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса възможно ли е мотивите на заповедта на работодателя, с която се прекратява трудовото правоотношение със служителя на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ да бъдат доизяснявани в хода на съдебното производство чрез представянето на доказателства, относими към датата на издаване на заповедта.
Ответникът по касационната жалба Н. Т. Н. счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По силата на трудов договор с дружеството- касатор Н. Т. Н. е работил като стюард на пътнически кораб „Д.”, когато с едномесечно предизвестие, връчено на 23.10.2015 г., трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ-поради липса на качества. В издадената заповед № 558 от 23.11.2015 г. е посочено, че работникът е нарушавал трудовата дисциплина, не е спазвал чл.10, т.4 от трудовия договор, което създало предпоставки за уронване престижа на фирмата пред митнически и гранични власти. В показанията си пред Бургаския районен съд служителят по сигурността на кораба се е опитал да обоснове причините за уволнението на работника. Свидетелят бил крайно недоволен от качеството на работа на стюарда, от хигиената, която е поддържал, от поведението му в нощния бар, където употребявал алкохол. В началото на октомври 2015 г. била заловена голяма пратка контрабандни цигари и по твърдение на свидетеля стюардът Н. бил причастен към тази контрабанда.
При тези данни по делото Бургаският районен съд е приел заповедта за уволнение за незаконосъобразна, тъй като не е била мотивирана в нужната степен. Според съда в нея не се съдържа конкретна информация за професионалните качества, които Н. не притежава, не е описан начинът, по който той се справя с възложената работа, нито се визират задължения, които той не е в състояние да изпълни. Съдът е посочил още, че дисциплинарните нарушения не могат да обосноват прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на качества.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете на работника с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са били уважени, въззивният съд също е приел, че работодателят не е формулирал в уволнителната заповед кои качества ищецът не притежава, което е необходимо с оглед неговата защита. Възприел е и извода на първоинстанционния съд, че действителните причини за уволнението представляват всъщност дисциплинарни нарушения според работодателя, а не основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.5 от КТ.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос не е относим към изхода на спора. Така както е формулиран, въпросът предполага, че качествата, които липсват на работника или служителя, все пак са посочени по някакъв начин в документ, достигнал до знанието на този работник или служител, но посочването е непълно, неточно и се нуждае от доизясняване в хода на съдебното производство. Настоящият случай не е такъв, тъй като изобщо отсъства каквото и да е посочване на липсващите качества. Вместо това заповедта съдържа общо позоваване на неиндивидуализирани дисциплинарни нарушения. В тази хипотеза уволнението поради липса на качества е незаконосъобразно съгласно приложимата задължителна съдебна практика на ВКС, съдържаща се в решения № 425 от 18.10.2011 г. по гр.д. № 1966/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, № 202 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 804/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, № 483 от 13.10.2009 г. по гр.д. № 5084/2008 г. на Второ Г.О. на ВКС и много други.
Решенията на ВКС, на които касаторът се позовава/№ 81 от 8.5.2012 г. по гр.д.№1363/2010 г. на Пето Г.О. на ВКС и № 165 от 6.7.2011 г. по гр.д. 1611/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/, касаят съвсем различни случаи, при които все пак в заповедта се съдържа посочване на липсващите качества. Това може да стане посредством по-общо описание на изискванията към длъжността или посредством посочване на отсъствието на дължимия резултат от трудовата дейност. В тези случаи има формулиране на липсващите качества, което може да бъде тълкувано и доизяснявано. Неприложимо е и даденото в решение №102 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 3687/2014 г. на Четвърто Г.О. разрешение, при което за работодателя е без значение на какво се дължи отрицателният резултат-дали на липсващи качества или на виновно поведение. Такова паралелно съществуване на двете основания в настоящия случай не е налице.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора [фирма] дължи на Н. Т. Н. 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-81 от 28.09.2016 г., постановено по в.гр.д. №1377 по описа за 2016 г. на Бургаския окръжен съд, втори граждански въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма]-ЕИК:203064483, да заплати на Н. Т. Н.-[ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: