1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 21.06. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 483/2017 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
З. „Н.” [населено място], [община] е обжалвал въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 138 от 07.11.2016 г. по въззивно гражданско дело № 294/2016г.
Ответникът [община] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК с оглед предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Ямболският окръжен съд е потвърдил решението на Елховския районен съд № 42 от 13.06.2016г. по гр.д.№ 611/2015г. , с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от З.”Н.” против [община], иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ селскостопанска сграда – телчарник /краварник/ с площ 384 кв.м., построен в поземлен имот с начин на трайно ползване „Стопански двор“, съставляващ имот № 100012 по КВС на [населено място] с ЕКАТТЕ 46797, общ.Е., образуван от имот № 041922, целият с площ 29.322 дка, в местността „Д.“.
Въззивният съд е приел, че З. “Н.” не е придобил процесната сграда по твърдения от него способ – чл.27 и сл.от ЗСПЗЗ, тъй като в процеса е проведено от ответника успешно оспорване на автентичността на приемо-предавателния протокол от 20.12.1998г., а и предвид нормата на §29, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.98/1997г.), срокът за разпределение на имуществото на заличените организации по §12 от ПЗР е не по-късно от 31 декември 1997г.
По твърдяното като придобивно основание давностно владение от 20.12.1998г. до сега, въззивният съд е приел, че не е доказано упражняването на фактическа власт от З.“Н.“ [населено място], [община]. Съдът е изложил съображения, че съгласно представените амортизационни книги, телчарникът е записан като основно средство на кооперацията през м. декември 1998г., а според заключението вещото лице сега съществуват останки от нефункционираща стопанска сграда – краварник, построена в края на 60-те години на миналия век като сградата е в етап на рушене още от 2001 година. От показанията на свидетелката Ж. е установено, че през 2000г. покривът и част от сградата са изгорели при пожар, а от протокол от 30.07.2001г. на комисия от представители на ОД „Земеделие и гори“, ПК [населено място] и З.„Н.” за обсъждане и приемане на нормативно определения размер на прилежащите площи към сградите и съоръженията на З.„Н.”, за парцел X., идентичен с ПИ 100012 от 2012г., в който се твърди, че се намира процесната сграда, е установено, че същият е свободен, незастроен терен, след като е взето предвид състоянието на съществуващото в него строителство, което е било в етап на развала или рушене. Според въззивния съд погиването на вещта води до прекратяване на владението поради невъзможност за неговото осъществяване и затова упражняваното владение от декември 1998г. до погиването на сградата, констатирано от протокол от 30.07.2001г., не е достатъчно за придобиване на собствеността по давност поради неизтичане на предвидения в чл. 79 ал.1 ЗС десетгодишен срок.
При тези мотиви на въззивния съд правните въпроси : 1. следва ли ищецът , който се позовава на придобивна давност спрямо имот на бивше ТКЗС, неразпределен между правоимащите, да доказва, че е извършил действия, с които е изразил намерението си за своене на имота срещу правоимащите или общината или то се предполага и 2. приложим ли е мораториумът за придобиване по давност на частна общинска собственост за имот, собственост на бивше ТКЗС, неразпределен между правоимащите, не са обуславящи за делото, защото съдът е приел, че отсъства обективният признак на владението – упражняване на фактическа власт върху вещта в продължение на десет години.
Правните въпроси по приложението на чл. 30 ЗСПЗЗ : следва ли и с какви доказателства общината трябва да докаже че й е предоставено за безвъзмездно ползване това имущество как се доказва, от кого и на кого следва да стане предаването и от кой момент започа да тече петгодишния срок както и тълкуването на сроковете по § 29 ПЗР ППЗСПЗЗ също не са обуславящи за делото, защото по установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже, че е придобил собствеността на поддържаното в исковата молба основание. При неуспешно доказване на собствеността на ищеца, съдът не дължи разглеждане на правоизключващите възражения на ответника.
С оглед на изложеното, поради отсъствие на общото основание на чл. 280 ал.1 ГПК – формулиране на правни въпроси, изведени от решаващите изводи на съда, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.3 ГПК направените разноски за касационното производство в размер на 200 лв., представляващи платено в брой възнаграждение по договор за правна защита от 25.12.2016г., поискани с отговора на касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 138 от 07.11.2016 г. по въззивно гражданско дело № 294/2016г.
Осъжда З. „Н.” [населено място] да заплати на [община] сумата 200 лв. /двеста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: