4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364/22.05.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на петнадесети май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1248 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец „ Д. Б. 92 „ против постановеното на 27.09.2011 год. решение на Сливенски окръжен съд , гражданско отделение , по гр.д. № 288 / 2011 год., с което е потвърдено решение на С. районен съд № 324 / 05.05.2011 год. по гр.д.№ 7080 / 2010 година . Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила – чл.7 , чл.129 ГПК и необосновано . В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване са обосновани хипотези на чл.280 ал.1 т. 1 и т.3 от ГПК по процесуалноправни въпроси, свързани с редовността на исковата молба и принципа на служебното начало, залегнал в чл.7 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] оспорва касационната жалба като намира,че формулираните от касатора въпроси касаят преценка на правилността на въззивното решение, обусловени са фактологично от събраните по делото доказателства , а цитираните съдебни решения са неприложими, като касаещи напълно различна фактическа обстановка по разрешените спорове и следователно не е налице и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК . Позоваването на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ответната страна намира формално , необусловено от приложението на конкретна правна норма по релевантен за решаването на спора правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира , че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД , за установяване по отношение ответника – касатор ЕТ„ Д. Божариков 92 „ , че [фирма] има вземане към същия в размер на 12 247,20 лв. – цена на доставен пропан-бутан, съгласно две фактури , изготвени едностранно от продавача , но редовно осчетоводени от купувача , както и обезщетение за забава в издължаването й, съизмеримо с мораторната лихва върху главницата, в размер на 7 880,84 лева . За да потвърди първоинстанционното решение, уважило исковете, въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд, препращайки съгласно чл.272 от ГПК към същите : осчетоводяването на фактурите от ответника установяват задължение на същия към ищеца досежно главниците – цена на доставените количества пропан-бутан . Изрично е коментирал, че не е налице нередовност на исковата молба поради неприлагане към същата процесните 2 фактури, както и е обосновал извода за установена облигационна обвързаност между страните с приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза , коментираща факта на осчетоводяването , а също и с представено извлечение от дневник за продажби на ответника, препращащо към спорните фактури. Съдът е приел, че извършените в хода на производството плащания не могат да бъдат зачетени , поради липса на посочване кое задължение между страните погасяват, при доказателствата за трайни търговски отношения между същите , неограничени до процесните две доставки .
Касаторът формулира следните процесуалноправни въпроси в обосноваване допустимост на касационното обжалване : 1/ Достатъчно ли е за редовността на исковата молба по иск с правно основание чл.422 ГПК посочването на обща сума , вместо размер на главница по всеки от обективно съединените искове ? ;2/ Непредставянето на всички писмени доказателства с исковата молба съставлява ли нарушение правото на защита на ответника ? и 3 / Императивна или диспозитивна е нормата на чл.7 от ГПК / за принципа на служебното начало в гражданския процес / .
Правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС е този , включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда . Исковата молба , макар в петитума да сочи обща сума на главниците – дължима цена за доставен пропан-бутан по две , документирани с процесните фактури доставки , в обстоятелствената част изрично сочи отделна цена на стоката по всяка доставка / фактура /, като въззивният съд изрично е изложил мотиви относно липсата на установена нередовност на исковата молба по чл.127 ал. 1 т.3 и т.5 от ГПК . Дори да не би била посочена самостоятелна цена на вземането по всяка отделна фактура, разглеждането на претенциите в съответствие с качеството им на самостоятелни, обективно кумулативно съединени такива, не би обосновало значимост на нередовността с оглед решаващите изводи на съда. Вторият от формулираните въпроси е напълно неотносим към обстоятелствата по делото, тъй като право на страната е на какви доказателства ще обоснове иска си , а и исковата молба не сочи процесните фактури като нейни приложения . Видно от мотивите на въззивния съд е коментирано отразяването на данните по фактурите в дневника за покупко- продажби на ответника , от който по делото е представено и неоспорено извлечение , както и в констатациите на съдебно-икономическата експертиза . По начало непредставянето на всички относими доказателства е въпрос относим към доказаност или не на иска и към обхвата на защитата на ответника, но не обуславя нарушаване правото му на защита . Още повече, в конкретния случай от доказателствата по делото е видно узнаване и държане на фактурите от самия ответник , който факт същият не е оспорил . По въпроса за вида на нормата на чл.7 от ГПК въззивният състав не се е произнасял . Неясно и неприложимо с оглед конкретния спор и решаващите мотиви на съда е съдържанието на поставения трети въпрос . Съдът не е изложил съображения за недължимост на процесуално поведение в съответствие с нормата на чл.7 от ГПК . Ако с конкретни свои действия съдът е нарушил принципа на служебното начало , то това би могло да обоснове основание за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК – постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но е несъобразимо в настоящото производство . Видно от поясненията към така зададения трети въпрос , касаторът визира именно такива – несъобразяване на всички доказателства по делото и в съответствие с всички релевантни по спора обстоятелства , липса на мотиви относно размера на исковете . Така посочените нарушения на съдопроизводствени правила не са свързани пряко със съдържанието и приложението на принципа на служебното начало – чл.7 ал.1 ГПК . Поради това и между въпроса и посочената към същия казуална съдебна практика – решения на ВКС , постановени по реда на ГПК / отм./ , относима по начало към хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , а не към т.1 на същата разпоредба – липсва каквато и да било връзка .
Предвид гореизложеното следва изводът, че формулираните въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК – не са относими към предмета на спора и отговор на същите не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд , поради което и разглеждането на допустимостта на касационната жалба съобразно допълнителните селективни критерии на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК е изключено .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161 / 27.09.2011 год. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение , постановено по гр.д. № 288 / 2011 година.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :