О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр. София, 04.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 170 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца К. И. П., чрез адв.К. Ц. срещу определение № 3010/21.02.2011 г. по ч.гр.дело № 1045/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на К. П. срещу определение от 19.11.2010 г. по гр.дело № 7400/2009 г. на СРС, с което производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна и постановяване на друго, с което делото да се върне за разглеждане на първоинстанционния съд.
В частната жалба е формулиран правният въпрос, че началният момент на двумесечния срок по чл.33,ал.2 ЗС е от момента на узнаване за извършената продажба със съответния нотариален акт, с който е извършена сделката, както и с условията, при които е купен имота – решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решение № 72/01.07.59 г. по гр.дело № 48/59 г. на ОСГК на ВС, решение № 100/01.03.95 г. по гр.дело № 1430/93 г. на ВС IV г.о.
Ответникът по частната жалба И. Г. И., чрез адв.Г.С. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК на въззивното определение и за неоснователност на частната жалба по същество.
Ответницата по частната жалба М. Т., чрез адв.А. С. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като обсъди доводите в частната жалба намира, че същата е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на К. И. П. срещу определение от 19.11.2010 г. по гр.дело № 7400/2009 г. на СРС, с което производството по делото е прекратено.
Предявеният иск от жалбоподателят-ищец К. И. П. е за изкупуване на първи етаж от двуетажна паянтова жилищна сграда с площ от 82 кв.м. заедно с Ѕ ид.част от две мазета, намиращи се под южната част на етажа, 1/2 ед.част от общите части на сградата и Ѕ ид.част от дворното място УПИ * от кв.*по плана на [населено място], [улица]. Твърденията в исковата молба са, че ищецът-собственик на втория жилищен етаж, който не е бил поканен и не е участвал в продажбата, извършена от ответника И. И.-собственик на първия етаж е узнал за продажбата на 09.12.2008 г.
Прието е от съда, че продажбата на процесния първи етаж от жилищната сграда, в която ищецът К. П. иска да замести купувача е извършена на 11.04.2008 г. с нот. акт № */2008 г. с продавач ответникът И. Г. И. и купувач М. С. Т..
Като е обсъдил всички събрани по делото доказателства въззивният съд е приел, че жалбоподателят е узнал за продажбата най-късно на 26.11.2008 г., в който момент на адреса, посочен от същия в исковата молба му е връчена нотариална покана. С последната ответницата М. Т., купувач по договора за продажба на процесния жилищен етаж, позовавайки се на нотариалния акт и правото на собственост върху етажа е поискала изграждане на стълбище от източната страна на сградата и премахване на строителни материали и отпадъци до жилището й. Нотариалната покана е връчена, чрез Е. М. П.. Според въззивния съд непредаването на поканата, както и липсата на данни в нея за вида на договора, възоснова на който на М. Т. е прехвърлено правото на собственост върху първия етаж не променят извода за узнаване за разпореждането с процесния имот с договора за продажба. Прието е, че ищецът е узнал за продажбата преди месец ноември 2008 г., тъй като е бил уведомен за предстоящото разпореждане в началото на месец април 2008 г., като през месец май 2008 г. е прието, че ищецът е оспорил правата на приобретателя на имота. При тези доводи съдът е приел, че жалбоподателят-ищец не е доказал, че е узнал за процесната продажба на 09.12.2008 г., поради което искът с пр.осн.чл.33,ал.2 ЗС е предявен след изтичане на двумесечния преклузивен срок и е процесуално недопустим.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос.
С решение № 72/01.07.1959 г. по гр.дело № 48/59 г. на ОСГК на ВС е застъпено становището, че при предявен иск с пр.осн.чл.33,ал.2 ЗС началният момент на двумесечния срок на чл.33,ал.2 ЗС трябва да бъде отнесен до момента на узнаване за продажбата от страна на заинтересованите съсобственици. По конкретния казус е прието, че съсобствениците не са знаели за продажбата, извършена с нотариален акт, тъй като не са били поканени по реда на чл.33,ал.1 ЗС. Прието е, че срокът не може да тече за тях от деня на продажбата, тъй като те в по-късен момент в делбеното производство са узнали за извършената продажба и за условията при които е купен имотът. Според съда от този момент те е следвало да предявят иска за изкупуване в двумесечен срок.
С решение № 100/01.03.1995 г. по гр.дело № 1430/93 г. на ВС IV г.о. по предявен иск с пр.осн.чл.33,ал.2 ЗС е прието, че двумесечният срок за предявяване на иска за изкупуване на продадената идеална част от парцела за нечленстващия в продажбата съсобственик започва да тече от датата на узнаване на осъществяване на продажбата. Според същото решение срокът по чл.33,ал.2 ЗС започва да тече от фактическото узнаване за осъществяване продажбата, когато съсобствениците не са поканени и не са участвали в нея. Въззивният съд е обвързал момента на узнаването по предявения иск с пр. осн.чл.33,ал.2 ЗС с момента на фактическото узнаване за продажбата, но не и момента на узнаване на всички условия на сключената сделка. По този начин съдът се е произнесъл в съответствие с даденото разрешение в цитираните решения на ВС. И в двете посочени решения на ВС е застъпено едно и също становище, че при предявен иск с пр.осн.чл.33,ал.2 ЗС, когато съсобственика не е бил поканен и не е участвал в продажбата на недвижимия имот двумесечния срок тече от момента на узнаване на продажбата от него – т.е. от момента на фактическото узнаване за продажбата. В решение № 72/01.07.59 г. по гр.дело № 48/59 г. на ОСГК на ВС момента на узнаване не е обвързан с момента на узнаване на всички условия на сключената сделка. Съобразно установените факти по това дело съдът с решението е констатирал в кой момент ищците са узнали за продажбата, като са били налице и данни, че са узнали и за условията при които е закупен имота – т.е. налице е различна фактическа обстановка. Както се посочи с обжалваното решение съдът е приел, че момента на узнаването е момента на фактическото узнаване за продажбата, в какъвто смисъл е и разрешението в посочените решения на ВС. Следователно не се установява противоречиво разрешаван правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване на определението на СГС на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като жалбоподателят не се е позовал на противоречие с така наречената задължителна практика на ВКС. Това е противоречие с тълкувателни постановления на Пленума на ВС, постановени при действието на ЗУС/отм./, с тълкувателни решения на ВС, постановени при действието на ЗСВ от 1994 г./отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на ГК и/или ТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Не се установява и предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като разпоредбите на чл.33,ал.2 ЗС са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена многогодишна постоянна съдебна практика.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по частната жалба М. С. Т. следва да се присъди сумата 350 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 3010/21.02.2011 г., постановено по ч.гр.дело № 1045/2011 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 26240/24.03.2011 г., подадена от К. И. П., чрез адв.К. Ц., [населено място], [улица], ет.2.
Осъжда К. И. П. адрес [населено място], [улица], ет.2 да заплати на М. С. Т. с адрес [населено място], [улица], ет.1 сумата 350 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: