О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 05.11.2014 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Н. ч. гр. дело № 6175 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 8938 от 18.07.2014 г., подадена от [фирма] – [населено място], представлявано от изпълнителния директор И. П. Л., срещу разпореждане от 18.06.2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, постановено по ч.гр.д.№ 4307/2013 г., с което е върната частната жалба на същото дружество, заведена с вх.№ 7411 от 17.06.2014 г.
Препис от частната жалба е връчен на В. В. А. чрез адвокат И. Б. Д. от АК – [населено място], като не е постъпил отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че производството по ч.гр.д.№ 4307/2013 г. по описа на САС, ГО, 10 състав е образувано въз основа на частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение от 26.09.2013 г. и определение от същата дата, и двете – постановени по гр.д.№ 209/2013 г. по описа на Окръжен съд – [населено място]. Така сезираният Софийски апелативен съд се е произнесъл с определение № 2677 от 06.12.2013 г., срещу което е подадена частна жалба с вх.№ 1056 от 31.01.2014 г. Тази частна жалба е върната с разпореждане на Софийския апелативен съд от 26.05.2014 г. като просрочена. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба с вх.№ 7411 от 17.06.2014 г., която също е върната като просрочена – с разпореждане от 18.06.2014 г. Именно срещу последното произнасяне е подадена разглежданата от настоящия състав частна жалба с вх.№ 8938 от 18.07.2014 г.
С разглежданата частна жалба с вх.№ 8938 от 18.07.2014 г. се твърди, че с подадена по делото молба е било заявено искане съобщенията и книжата до [фирма] – [населено място] да се изпращат в офиса по адреса на управление на дружеството (гр.К., [улица], ет.2, офис 3), за да се приемат и придвижват от законния представител на дружеството. Жалбоподателят счита, че като не е било съобразено това негово искане, то дружеството не е било надлежно уведомявано и съответно – подадените частни жалби (конкретно – частната жалба с вх.№ 7411 от 17.06.2014 г.) не са просрочени.
Настоящият състав на съда констатира, че с пълномощно от 30.09.2013 г. (л.23 от делото на САС) [фирма] – [населено място], представляван от И. П. Л. е упълномощил адвокат А. Б. Т. от АК – [населено място] да го представлява по гр.дело № 209/2013 г. по описа на Окръжен съд – [населено място] до окончателното му приключване във всички инстанции. Пълномощията на адвокат Т. не са оттеглени, като твърдение в тази насока не се съдържа и в частната жалба. В качеството му на пълномощник на [фирма] – [населено място], на 06.06.2014 г. адвокат Т. е получил изпратеното на 28.05.2014 г. съобщение за постановеното на 26.05.2014 г. разпореждане на Софийския апелативен съд за връщането на частната жалба с вх.№ 1056 от 31.01.2014 г. Съобщение за разпореждането от 26.05.2014 г. не е изпращано на адреса на управление на дружеството.
Настоящият състав на съда намира, че процедирайки по описания начин, Софийският апелативен съд правилно е приложил разпоредбите на раздел Първи „Съобщения” от глава Шеста на ГПК и в частност – чл.39, ал.1 ГПК. Съобразно трайно установената и непротиворечива съдебна практика, срокът за депозиране на жалби (в това число – частни жалби) започва да тече от момента, в който надлежно е документиран факта на уведомяване на страната или нейния пълномощник (респ.съдебен адрес), като в случаите, когато страната има пълномощник с неоттеглени пълномощия съдът не е длъжен да връчва лично съобщение на страната. В тези случаи, по силата на чл.39, ал.1 ГПК е налице редовно връчване на датата, когато съобщението е получено от пълномощника, а дори впоследствие да е било връчено съобщение лично на страната, то не може да промени началната дата, от която започва да тече срокът за обжалване на съдебния акт. Предвид тези принципни положения, налага се извода, че в настоящия случай срокът по чл.275, ал.1 ГПК е започнал да тече с връването на адвокат Т. на съобщението, изпратено от САС на 28.05.2014 г., което е получено на 06.06.2014 г. Съответно – по правилото на чл.60, ал.4 ГПК срокът по чл.275, ал.1 ГПК е изтекъл на 13.06.2014 г., петък, присъствен ден. Частната жалба с вх.№ 7411 от 17.06.2014 г. е подадена от [фирма] – [населено място] по пощата на 14.06.2014 г., към който момент срокът вече е изтекъл, поради което не намира приложение разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК. Съответно – частната жалба с вх.№ 7411 от 17.06.2014 г. се явява просрочена и като такава е подлежала на връщане на основание чл.275, ал.2 вр.чл.262, ал.2, т.1 ГПК. Като се е произнесъл в този смисъл, Софийският апелативен съд е постановил законосъобразен акт, а подадената срещу него частна жалба с вх.№ 8938 от 18.07.2014 г. следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 8938 от 18.07.2014 г., подадена от [фирма] – [населено място], представлявано от изпълнителния директор И. П. Л., срещу разпореждане от 18.06.2014 г. на САС, ГО, 10 състав, постановено по ч.гр.д.№ 4307/2013 г., с което е върната частната жалба с вх.№ 7411 от 17.06.2014 г., подадена от [фирма] – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: