Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 05.07. 2018 година
Върховният касационен съд на Република първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30.05.2018 г.в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4925 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 1554 от 04.07.2017 г. по възз. гр. д. № 786 /2017 г на Софийския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Софийски градски съд по гр.д. № 19115 /2014 г., с което по иска по чл.108 ЗС, предявен от М. Ц. Т. и Б. А. Т. срещу [фирма], е признато за установено, че ищците са собственици на апартамент, ведно с мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в [населено място] и [фирма] е осъден да предаде на ищците владението на процесния апартамент.
Насрещните страни М. Ц. Т. и Б. А. Т. в писмен отговор твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и касационната жалба е неоснователна, искат да им бъдат присъдени направените деловодни разноски за касационното производство.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по иск за защита на право собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
От правна страна въззивният съд е изложил следните мотиви:
Искът по чл.108 ЗС е основателен. Прието е за установено по делото, че ищците са носители правото на собственост върху процесния имот, придобито на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 01.04.2014 г., сключен с продавачите В. С. П. и Е. Р. П.. Прието е, че предхождащите тази продажба сделки, на основание на които ответното дружество [фирма] (с предишно наименование [фирма]) заявява собственически права върху процесния имот, не са породили вещно-прехвърлително действие. Зачетена е силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 04.12.2013 г. решение № 6322 /02.09.2013 г., постановено по гр.д. № 15712 /2011г. по описа на СГС, І г.о., 21 състав, в производството на което са участвали ищците и З.“ Е. (с последващо наименование [фирма] и настоящо [фирма]) – праводател на ответника. С това решение е обявена за нищожна на основание чл.26,ал.2 ЗЗД вр. чл.17,ал.2 ЗЗД първата от поредицата сделки – договор за покупко-продажба от 12.05.2004 г., с която В. С. П. и Е. Р. П. – праводатели на ищците, са прехвърлили на [фирма] (с последващо наименование [фирма] – заличен търговец), правото на строеж върху процесния имот. Въззивният съд е посочил, че със същото решение на СГС от 02.09.2013 г. е признато за установено, че и последващата продажба на процесния апартамент от 14.05.2009 г., извършена от продавача [фирма] на купувача [фирма] (с последващо наименование [фирма] и настоящо [фирма]), е без вещно-прехвърлителен ефект.
По отношение на [фирма] въззивният съд е приел, че не е изпълнена хипотезата на чл.17,ал.2 ЗЗД – че е била недобросъвестно трето лице към датата на сключване на сделката от 14.05.2009 г. – знаело е за пороците на предходната сделка, които са наложили прогласяването и за нищожна – привидна). Приел е този извод, поради това, че между [фирма], в качеството на цесионер, и [фирма], в качеството на цедент, са съществували облигационни отношения по договор за цесия от 14.05.2009 г., с който са прехвърлени вземанията на [фирма] към В. С. П. по облигационните правоотношения между последния и цедента, във връзка с които правоотношения е прогласена за нищожна като привидна сделката за покупко-продажба на право на строеж от 12.05.2004 г. САС е заключил, че представителят на [фирма] е знаел за пороците, довели до нищожност на първата сделка от 12.05.2004 г., поради което дружеството е недобросъвестно лице и симулативната сделка му е противопоставима.
[фирма] е продало процесния имот с нотариален акт от 09.12.2010 г. на ответното дружество [фирма] (с предишно наименование [фирма]). Въззивният съд е заключил, че ответникът не е придобил собствеността, тъй като праводателят му не е бил собственик към момента на продажбата и договорът не е породил транслативно действие.
По отношение на възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност САС е приел, че не е осъществен съставът на този оригинерен придобивен способ, тъй като ответникът е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на [фирма] (от датата на сключената от него сделка) и от тази дата до завеждане на исковата молба на 25.09.2014 г. е изтекъл период от време, по-кратък от 5 години.
Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване поради това, че въззивният съд не е обсъдил отделни релевантни факти и е приложил неправилно закона и че ищците не са доказали, че са собственици, поради което по отношение на тях не е налице изискуемата по закон активна (процесуална) легитимация да предявят иска по чл.108 ЗС.
Настоящият състав приема, че няма съмнение за недопустимост на въззивното решение, тъй като твърдените пороци на въззивното решение не се отнасят до неговата допустимост, а до неговата правилност. Те представляват доводи за неправилност, поради което не представляват основание за допускане на касационното му обжалване и не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Настоящият състав приема също, че процесуалната легитимация на двете страни се определя от твърденията на ищеца за фактите, на които основава иска си. В настоящото дело, тя се обуславя от твърдението на ищците, че са носители на правото на собственост върху процесния имот, поради което няма съмнение за недопустимост на обжалваното решение, като основание за допускането му до касационно обжалване.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага следните въпроси (дословно):
1. Решение № 6322 /02.09.2013 г., постановено по гр.д. № 15712 /2011 г. по описа на СГС, влязло в сила на 04.12.2013 г., с което е прието за установено, че договорът за покупко-продажба на право на строеж, обективиран в н.а. № 133, т. 1, рег. № 1477, д. № 122 /12.05.2004 г., е привиден, съгл. чл..26,ал.2 ЗЗД, както и че договорът за покупко-продажба на право на строеж, обективиран в н.а. № 36, т. 1, рег. № 4355, д. № 71 /14.05.2009 г., е недействителен, като праводателят на представляваното от мен дружество (жалбоподателят [фирма]) е придобил процесния имот по силата на н.а. № 96, т. 1, рег. № 4350, д. № 71 на нотариус с № 074, върнало ли е в патримониума на П. процесния имот-Апартамент № 8, за да могат те да го прехвърлят на ищците Т.?
2. Ищците Т. притежават ли активна процесуална легитимация да предявят настоящия иск?
3. Следва ли да се изследва въпросът за добросъвестността на дружеството ни (жалбоподателя [фирма]) при придобиване на спорния имот при изричната разпоредба на чл.17,ал.2 ЗЗД?
4. Недействителен ли е договорът за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 4 /09.12.2010 г.?
5. Представлява ли договорът за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 4 /09.12.2010 г., оригинерен способ за придобиване на собствеността върху процесния имот при установена добросъвестност на дружеството ни (жалбоподателя [фирма])?
Изложените въпроси не са правни по смисъла на чл.280ал.1 ГПК и приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, а се отнасят до фактическите и правни изводи на въззивния съд. За да бъдат правни, въпросите трябва да се отнасят не до конкретни факти и доказателства по делото и не до това, какви факти е установил въззивният съд от конкретни доказателства по делото, а до отделни хипотези и до приложението на отделни правни норми към тях. В случая се пита дали отделни фактически и правни изводи на въззивния съд са обосновани и правилни. Изведените въпроси всъщност са доводи за неправилност на въззивното решение, каквито са предвидени в разпоредбата на чл.281 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещните страни за осъждане на жалбоподателя да им заплати направените разноски за процесуално представителство е основателно и доказано за сумата 1 000 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие (л.29).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1554 от 04.07.2017 г. по възз. гр. д. № 786 /2017 г на Софийския апелативен съд, г.о..
Осъжда [фирма] да заплати на М. Ц. Т. и Б. А. Т. сумата 1000 (хиляда) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.