О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
[населено място] , 06.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2953/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК вр. § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр. 86/2017 г.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №1395/16.06.2017г. по т.д.№1416/17г. на Софийски апелативен съд,с което след частична отмяна на решение №113/09.12.16г. по т.д.№204/15г. на Софийски окръжен съд, дружеството е осъдено да заплати на К. Ц. Г. на основание чл.247а ТЗ вр. чл.181 ТЗ сумата 1 065 330 лв.,представляваща дивидент в брутен размер,съгласно решение на ОСА от 08.12.14г.,ведно със законната лихва,както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – сумата 71 723,35 лв.,представляваща обезщетение за забавата за периода на неплащането от 09.03.15г. /датата на изтичането на срока по чл.247а ал.5 ТЗ/ до 04.11.15г. /датата на завеждането на исковата молба/.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради допуснати нарушения на процесуални правила, неправилно прилагане на материални законови разпоредби и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба К. Ц. Г. е заявил становище за липса на обосновани от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивния акт,а по същество – за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания и доводи за неговата неправилност.
Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да приеме предявения от Г. иск за частично основателен,като отмени в тази му част отхвърлителното решение на СОС и осъди ответното дружество , въззивният съд е приел за безспорно между страните притежаваното от ищеца качество на акционер в ответното дружество,разполагащ с право на собственост върху акции,съставляващи 50% от неговия капитал; наличието на приет от ОСА,заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет за 2013г., през която е отчетена реализирана и натрупана от предходни периоди печалба в общ размер 2 759 000 лв., без непокрита загуба,с попълнен фонд „Резервен“,съобразно установения в закона минимален размер от 10% от капитала на дружеството /обявеният му по баланс размер е 436 000 лв. при капитал от 70 хил. лв./. С това съдът е намерил за осъществени два от елементите на фактическия състав,предпоставящ трансформирането на принципното имуществено право на акционера за дивидент в конкретно търсимо притезание – облигационно вземане за парична сума – изтичането на съответната финансова година и приет от ОСА ГФО,заверен от дипломиран експерт-счетоводител.Като спорен между страните съдът е определил въпроса за наличието на третата предпоставка,завършваща фактическия състав – наличие на взето валидно решение на ОСА,съобразно правомощията му по чл.221 т.7 ТЗ, за разпределение на печалбата и изплащане на дивидент на акционерите.Като относим към него е обсъдил протокола,удостоверяващ провеждането на ОСА на 08.12.14г.,на което единодушно от акционерите е взето решение „да се извърши разпределение на натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството пропорционално между акционерите според акционерното им участие в капитала на дружеството“/цит./. Посочено е,че законосъобразността на това решение не е била оспорена по реда на чл.74 ТЗ; не е оспорена и неговата валидност с главен,насрещен или инцидентен установителен иск /съобразно възприетите в т.2 от ТР №1/2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСТК на ВКС възможни хипотези/. Поради това не е уважил направеното в производството по иска възражение на ответната страна, че това решение не е валидно,предвид неговата неяснота и е зачел същото като обвързващо страните по членственото правоотношение. Противно на тезата на ответника,САС е намерил решението и за напълно ясно и ненуждаещо се от тълкуване за установяване волята на акционерите,предвид използвания в диспозитива на решението определителен член „натрупаната“ в смисъл на цялата натрупана в предходните години печалба и доколкото липсва изискване, както в закона, така и в утвърдената съдебна практика, в решението на ОСА задължително да бъде записван конкретен размер на печалбата и на дивидентите,тъй като те с приемането от ОСА на ГФО стават известни на акционерите /като дивидентите са установими чрез прости изчисления/. С тези изводи в заключение въззивният съд е приел за осъществен и последният елемент от фактическия състав по възникването на облигационното вземане на ищеца-акционер за дивидент и неговата изискуемост спрямо ответното търговско дружество. Фактът на проведени преди и след това ОСА на датите 13.06.14г. и на 30.12.14г. други ОСА,на които са взети решения за разпределяне на дивиденти в определени размери като част от печалбата,съдът е приел като необосноваващ обратен извод.Първото решение е възприето като относимо към решението от 08.12.14г. дотолкова,доколкото касае размера на останалата неразпределена към датата на последното печалба от предходни години. Като незаличаващо последиците на валидно взетото на 08.12.14г. решение на акционерите е счетено и последващото решение от ОСА ,проведено на 30.12.14г.,тъй като в текста на същото не се съдържа изразена воля за изменение на предходното решение. За да определи размера на дължимата от ответното дружество в полза на ищеца сума апелативният съд е кредитирал заключението на вещото лице,като е отчел и приспаднал изплатените на последния /респ. прихванати срещу насрещни негови задължения към дружеството/ по другите две решения на ОСА суми за дивидент в резултат на което е формирал и присъдената с решението сума.Тъй като плащането не е било извършено от ответника в рамките на определения в чл.247а ал.5 ТЗ срок,съдът е присъдил в полза на ищеца и обезщетение за забавата за периода до датата на исковата молба.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е поставил като значими за изхода на делото и разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ въпросите : 1. Относно предпоставките за възникване на облигационно вземане за дивидент в полза на акционер и конкретно – завършен ли е фактическият състав при положение,че в решението на ОСА по чл.221 т.7 ТЗ не се сочи счетоводен период,в рамките на който е натрупана подлежащата на разпределение печалба,нито конкретен размер от същата,която ще бъде разпределена като дивидент /нито процентно,нито в абсолютни числа/; 2.Относно критериите,въз основа на които съдът следва да изясни точния смисъл на общата воля в съответната правна сделка – чл.20 ЗЗД и 3.Относно предпоставките за разпределение на дивидент за сметка на цялата натрупана печалба за всички минали години. По отношение на първия въпрос касаторът твърди,че съдът се е произнесъл в противоречие с разрешенията , дадени в решение №14/10.09.12г. по т.д.№667/10г. на второ т.о. на ВКС; по втория – с тези по решение №16/28.02.13г. по т.д.№218/12г. на второ т.о. на ВКС,а по третия – с възприетото в решение №206/19.02.02г. по гр.д.№1023/01г. на пето г.о. на ВКС /последното , като непредставляващо задължителна съдебна практика следва да бъде отчетено като представено в подкрепа на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК/.
С аргумент,че еднозначното им разрешаване „би внесло яснота и дисциплина при изготвянето на дружествени документи,като по този начин ще спомогне за точното прилагане на закона и за развитието на правото“,обосноваващ,според касатора, допълнителната предпоставка за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,са поставени като разрешени от въззивния съд въпросите: 4.Как следва да бъде квалифицирано решение на ОСА, според чиято формулировка подлежи на разпределение дивидент за сметка на натрупаната от дружеството печалба,без да са посочени критерии за определяемост на размера /счетоводен период и/или част или в цялост/ – валидно,отменяемо по реда и на основанията по чл.74 ТЗ,нищожно или като непораждащо правни последици,предвид липсата на отразено съществено съдържание на формираната воля?; 5.Как се отнасят едно към друго две последователни решения на ОСА по чл.221 т.7 ТЗ,като в по-рано гласуваното липсва конкретизация на размера на подлежащата на разпределение печалба,а в последващото същата е посочена в абсолютно число и следва ли двете сделки да бъдат тълкувани във връзка една с друга по смисъла на чл.20 ЗЗД?; 6.При липса на отмяна на предходно решение на ОСА по чл.221 т.7 ТЗ,в което подлежащата на разпределение печалба е посочена в определен размер,произвежда ли правен ефект ново решение на ОСА по чл.221 т.7 ТЗ,в което липсва конкретизация на подлежаща на разпределение като дивидент печалба?
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира за необосновани изискуемите от закона предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК в степен,позволяваща да бъде осъществен достъп до касационен контрол на постановеното от въззивния съд решение.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК вр. ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на решението до касационен контрол е обусловено от формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело,обосновани в някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,съгласно т.1 от посоченото тълкувателно решение, са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Като обуславящ в посочения смисъл съставът преценява зададеният от касатора в т.1 /от посочените по-горе/ въпрос,доколкото апелативният съд е формирал решаващ извод за осъществен фактически състав,обуславящ ликвидността и изискуемостта на вземането на ищеца за дивидент въз основа на решение на ОСА,в което липсва изрично посочен размер на печалбата,подлежаща на разпределение като дивидент. Представеното в обосноваване наличието на допълнителна предпоставка в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК решение на ВКС по т.д.№667/10г. на второ т.о. обаче не съдържа противно на възприетото от въззивния съд разрешение,което да би обусловило приложимост на същата към поставения въпрос. Правният въпрос,разрешен с това решение,е свързан с носителството на субективното право на дивидент,придобито от съдружник преди отчуждаване на дяловете му. При отговора на този правен въпрос съставът на ВКС е посочил,че абстрактното право за получаване на дивидент се превръща в ликвидно и изискуемо право на вземане в полза на съдружника/акционера със завършването на определен фактически състав,състоящ се от три елемента – изтичането на съответната финансова година,приемането на ГФО,заверен от дипломиран експерт-счетоводител и вземане на решение от ОСС/ОСА за разпределение на реализираната балансова печалба,а приобретателят на дялове/ акции придобива абстрактното право за получаване на бъдещи,но не и на разпределени преди отчуждаването дивиденти. Това разрешение е и съобразено с решението на въззивния съд по настоящия казус, който е изложил аргументи по наличието на всяка от трите посочени предпоставки за завършването на фактическия състав по трансформацията на абстрактното право на дивидент в конкретно облигационно притезание.Отговор на поставения от касатора въпрос в преследвания от него смисъл,на който да противоречи въззивното решение, не се съдържа в сочената задължителна практика.
В т.2 и т.3,посочени по-горе, съответстващи на раздели от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът не е формулирал конкретни въпроси, позволяващи на касационната инстанция да осъществи проверка за наличие на противоречие при разрешаването им с цитираната съдебна практика и по които да би могъл съставът да се произнесе с общо приложим към конкретни хипотези при сходни обстоятелства отговор,съобразно преследваната от законодателя с въвеждането на селективния подход при обжалването цел. Въпреки,че в подобни случаи, съгласно указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, така констатираната липса на общата предпоставка за допустимост е достатъчно основание да бъде отказан достъпът до касационен контрол, настоящият състав допълнително констатира и липса на принципно противоречие на решаващите изводи,мотивирали САС да постанови крайния резултат по спора, с тези, формирани в сочените решения на ВКС във връзка с приложението на разпоредбата на чл.20 ЗЗД и разпределението на печалбата в капиталово дружество под формата на дивидент. С решението на САС волята на акционерите за разпределяне на пълния размер на натрупаната от предходни години печалба е счетена за ясна чрез приложено от съда граматическо тълкуване,при отчитане съществуването на трите взети по различно време през 2014г. решения на ОСА за изплащане на дивиденти, съотношението между които е коментирано от съда. Изложените принципни постановки в решението по гр.д.№1023/01г. на ВКС,че в право на ОСА е да взема решение за разпределение на печалбата,за отнасянето й към парични фондове на дружеството, за отказ тя да бъде разпределена за сметка на натрупването й; че наличието на решение за частично разпределяне и липса на такова за останалата част от целия размер на реализираната печалба не съставлява нарушение на закона,предвид липсата на съответна императивна правна норма,задължаваща го да процедира по определен начин, не се явяват в противоречие с решаващи изводи на апелативния съд,който изрично се е позовал на тази практика при формирането им.
Не обосновават наличие на предпоставките за допускане и останалите посочени в изложението въпроси /от т.4 до т.6/. Първият от тях не е обуславящ. Изводът на въззивния съд за валидност на решението на ОСА от 08.12.14г. е основан на констатирана като безспорна липса на оспорването му по предвидения законоустановен процесуален ред и при съобразяване на задължителната практика на ВКС по този въпрос,респ. – на неговата задължителност и изпълняемост в отношенията между дружеството и акционерите.Останалите два въпроса са от фактологичен характер, като отговорът им предпоставя преценка на конкретни факти и обстоятелства,което ги лишава от характеристиките на правни,съгласно възприетото в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не е обоснован и допълнителен критерий в цитираната с тези въпроси хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,предвид формалното й релевиране и липсата на сочена конкретна правна норма, нуждаеща се от тълкуване по причините и с целите,посочени в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже на касатора достъп до касационен контрол на атакуваното решение на САС.
В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 22 563 лв.,представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1395/ 16.06.2017г. по т.д.№1416/17г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] 2230 [улица] да заплати на К. Ц. Г. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място][жк]бл.. вх.. ет.. ап.. сумата 22 563 лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.