О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 09.07.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 326/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Г. П. М. е обжалвал в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК определение № 491 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 1523/2011 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV-то г. о., в частта, с която без разглеждане е оставена касационната жалба срещу решение от 15.07.2011 г. по гр. д. № С025/2011 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на касатора основание чл. 252, ал. 5 ЗМВР сумата от 380 лева, равностойност на полагащо му се допълнително вещево имущество и са отхвърлени искове с правно основание чл. 263 ЗМВР /отм. 2006 г./ за сумите 947,61 лева и 2 937,60 лева и с правно основание чл. 254, ал. 1 ЗМВР /ДВ, бр. 17/2006 г./ за сумата 2 937,60 лева, представляващи обезщетения за оставане без работа в резултат на незаконно освобождаване от служба за периодите от 12.05.2003 г. до 09.09.2003 г., от 09.07.2003 г. до 19.02.2005 г. и от 20.02.2006 г. до 21.02.2007 г. Жалбоподателят иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен по подробно изложени съображения.
М. на в. р. е подало писмен отговор, в който се излага становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение е прието, че касационната жалба срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд в означената част следва да се остави без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението е постановено по искове с цена до 5 000 лева.
Определението е правилно.
Исковете, предмет на обжалвания съдебен акт, са за парични вземания, чийто размер е под 5 000 лева. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК съгласно Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата/ производството по такива спорове е определено като двуинстанционно. Поради това и посочената разпоредбата е приложена според точния смисъл на закона, предвид обстоятелството, че касационната жалба е подадена на 29.08.2011 г., след влизане в сила на посоченото изменение.
В частната жалба са изложени съображения за ограничителното и дискриминационно действие на чл. 280, ал. 2 ГПК, която противоречи на Конституцията на Република България – чл. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 56, чл. 117, ал.1, както и това, че изменението от 2010 г. не е подлагано на конституционен контрол. По този довод следва да се посочи, че повдигнатият въпрос не може да бъде разгледан в настоящото производство, тъй като то няма за предмет установяване на противоконституционност на посочената разпоредба.
В частната жалба се сочи и това, че ограничаването на правото на достъп до съд, като част от правото на защита, не съответства и на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, явяваща се ратифициран международен договор с преимуществено приложение на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ и чл. 15 ЗНА. В. с ГПК факултативен достъп за касационно обжалване съобразно определени критерии, един от които е цената на иска, не лишава страните от установеното с Конвенцията право на справедливо и публично гледане на тяхното дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, както счита жалбоподателят. Това е така, защото Конвенцията не създава задължения за съответната държава относно начина, по който следва да функционират националните съдилища, нито въвежда изискването производството по делата да е задължително триинстанционно. Понятието «инстанционност» е част от организацията и дейността на съдилищата, които са предоставени на преценката на националния законодател.
С оглед на всичко изложено, подадената частна жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се остави в сила.
Предвид този изход на делото и заявеното искане, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева /чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 491 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 1523/2011 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV-то г. о., в частта, с която без разглеждане е оставена касационната жалба, подадена от Г. П. М. срещу въззивното решение от 15.07.2011 г. по гр. д. № С025/2011 г. на Софийския апелативен съд в частта по исковете с цена до 5 000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: