О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 01.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1758/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Н. с. а. „В”, гр. С. срещу решението от 20. 7. 2009 г. по гр. д. 3937/2006 г. на Софийския градски съд, с приложено към нея изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата по жалбата Ю. Г. В. от с. Г. община не е взела становище по жалбата и по искането за допускане на касация.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 20. 7. 2009 г. по гр. д. № 3937/2006 г., е оставил в сила решението на Софийския районен съд по гр. д. № 16517/2002 год., с което е отменено уволнението на Ю. В. , извършено със заповед от 8. 11. 2002 г., същата е възстановена на длъжността „домакин” при НСА „В” и е осъдена академията да й заплати сумата 1 710 лв. обезщетение по чл. 225 КТ. Въззивният съд е потвърил изводите на първата инстанция за незаконност на уволнението на Ю. В. по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, тъй-като работодателят не е извършил подбор в съответствие с изискванията на чл. 329 КТ.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдението, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС относно границите, обхвата и задължението на работодателя да извърши подбор. Изложението, обаче, не съдържа конкретни съображения – правни и фактически доводи, за несъответствие с практиката на ВКС. Възпроизведени са текстове от решения на отделни състави на касационния съд по приложението на чл. 329 КТ, без да е обосновано разминаването им с решаващите изводи на съда по оспорваното решение. По принцип, решенията на състави на касационния съд, не са част от задължителната съдебна практика, която има предвид чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и която се съдържа в тълкувателните решения на ВКС. Няма основание да се счита, че е налице основанието за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасяне по въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, тъй- като цитираните в изложението, решенията на други касационни състави се отнасят за други дела, при други фактически обстоятелства. Няма данни и за неточно прилагане на закона от решаващият въззивен съд по настоящото дело. Градският съд е посочил в мотивите на обжалваното решение, че от протокола на комисията за подбора няма обективни данни за критериите, по които е извършен подборът. Във въззивното производство е прието заключение, от което следва, че в бюро „МТС” на отдел „С” са съществували четири щатни бройки „домакин”, след уволнението на Ю. В. са останали на работа три служителки на същата длъжност, две от които са със средно образование, каквото образование има и В. По делото не е установено, че последната има по-ниско качество на работа от останалите две служителки, със същата степен на образование. Решаващият съд е отчел и обстоятелството, че непосредствено преди съкращението на щата е била преназначена на по-ниско квалифицирана работа друга служителка, с основно образование, макар и да е продължила да извършва функции на „домакин” , като по –този начин, тя е била изключена от подбора. Като е отчел тези конкретни факти, градският съд е мотивирал извода си за незаконност на подбора, извършен от работодателя.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20. 7. 2009 г. по гр. д. № 3937/2006 г. на Софийския градски съд по жалбата на Н. с. а. „В” , гр. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: