Определение №364 от по търг. дело №3/3 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
№ 364
София, 14.05.2010 год.
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и десета година в състав:
 
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                    ЧЛЕНОВЕ:   РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА        
                                                                МАРИАНА КОСТОВА              
 
при секретаря                                                        и в присъствието на  прокурора                                                   като изслуша докладваното от съдията  Караколева   т.д. № 3   по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. к. „Ж” /НК”ЖИ”/ чрез адвокат М срещу решение № 1427/17.07.2009 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 719/2009 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът Е. К. Т. И. – „Д” оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване на касационната жалба не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ПРС е сезиран с обективно съединени искове от НК”ЖИ” срещу Е. К. Т. И. – „Д” за връщане на конкретизирани растения /палми, алое и др./, всички на стойност 4401.50 лв., лихва за забава, стойност на неплатени консумативи, неустойка и наем. ПРС е отхвърлил всички искове. ПОС е изменил решението му само досежно претендирания наем, като е уважил тази претенция за 185.33 лв. и е потвърдил отхвърлителното решение в останалата му част. ПОС е приел, че между страните е имало договор по силата, на който ищецът е възложил на ответницата да се грижи за определени растения, за което и е предоставил под наем определени помещения. Договорът е прекратен, като предявените претенции на ищеца във връзка с предадените растения, неустойката и лихвата за забава са приети за неоснователни като погасени по давност, с оглед прекратяването на договора на 31.12.2002 г. и предявяването на иска на 18.01.2008 г.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторът в изложението си визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а задава въпроси към ВКС как една страна да направи признание, че дължи една престация на друга страна и по какъв начин да изрази това признание, как да се върне дадено по договора, какво е съдържанието на волеизявление за прекратяване на договор за наем и как да се направи то, как се тълкуват доказателства и чия е доказателствена тежест за доказване на определени твърдения. Доколкото се касае до производство по реда на чл.288 ГПК, а не до правни консултации, така формулираните питания от касатора не съставляват въпрос по смисъла на закона – чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК – съображения касаторът не излага, а бланкетното препращане към закона само по себе си не обуславя приложението на конкретни законови хипотези. Не обуславя такова приложение и позоваването на приложени решения, касаещи други казуси по фактология. Друг е въпросът, че решенията по административни дела не обуславят приложение на противоречива практика по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК – ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, т.2. и т.3.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на ПОС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК:
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1427/ 17.07.2009 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 719/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top