О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 01.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3274 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от [фирма] и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството против решение № 685 от 31.01.2013г. по гр.д.№ 9485/2012г. на СГС, с което е отменено решение от 27.03.2012г. по гр.д.№ 21 561/2010г. на СРС и вместо това са осъдени двамата касатори на основание чл. 108 ЗС да предадат владението на собствениците Г. Г. П., Л. С. Г. и Е. С. Д. върху имот с пл.№ 417 кв.2 по плана на София, м.”Л.“, кадастрален лист 2-1-7-Г м. „Нова махала”[жк]с площ 705 кв.м. с граници от всички страни УПИ .. от кв.2
В касационната жалба на [фирма] се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 79 ЗС, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото съдът без да отчита заинтересоваността на една от двете разпитани свидетелки е приел само въз основа на тях, че наследодателят на ищците е придобил имота по давност и за необоснованост на този извод. Развити са съображения, че съдът не е взел предвид, че имота попада в списъка на имотите с важно национално значение за националната сигурност и представлява обект от критичната инфраструктура.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси „може ли да се приеме придобиване по давност само въз основа на разпита на един свидетел, за който е установено, че е заинтересован, тъй като води аналогично дело за съседен имот. По този въпрос се твърди нарушение на чл. 172 ГПК и противоречие с практиката по приложението му, която се цитира и представя.
Другият касатора – държавата чрез М. твърди противоречие на решението с материалния закон по отношение на приетия период на владение и с оглед действието на пар.4 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че са кредетирани показанията на заинтересован свидетел и самовъз основа на тях е напарвен извод за пирдоиване по давност и за необоснованост на този извод.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: може ли да се приеме придобиване по давност само въз основа на разпита на един свидетел, за който е установено, че е заинтересован и показанията му не се подкрепят от другите доказателства по делото. Съществено процесуално нарушение ли е това. Може ли да се приеме придобиване по давност на имот в периода 1947-1957г. По тези въпроси се твърди противоречие с практиката по приложението на чл. 172 ГПК и за придобивнта давност, текла до влизане в сила на ЗСГ която се цитира и представя.
Ответниците по касация оспорват жалбите. Считат, че по делото не е установено, че св.З. е заинтересована, че поставените въпроси са нотносими, а с представените решения са разрешени казуси, различни и неотносими към настоящия спор, поради което молят да не се допуска касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищците са наследници на Д. П. П., починал на 14.05.1980г. С влязло в сила решение от 09.07.2004г. по гр.д.№ 8244/2003г.на СРС е установено по отношение на Столична община, че ищците са собственици по наследство и давност на место с площ 705 кв.м. по кадастрален лист 2-1-7-Г м. „Нова махала”[жк], масив 252 по кадастралния план от 1957г. с площ 706 кв.м. Имота е индивидуализиран със скица, неразделна част към решението. Подпълнен е кадастралния план, като този имот е заснет с № 417 на основание заповед № РД-09-50-45 от 30.05.2005г. попадащ в очертанията на УПИ .. кв.2, отреден за резервирана 400 метрова зона за безопасност на полетите.
Според показанията на разпитаните свидетели, имотите в този район не попадали в блок на ТКЗС. Били завзети от хората след наводнение през 1911г. СТЕ установява, че процесния имот не е заснет като самостоятелен имот в топогравска карта – снимка мензулно попълване от 1957г., попада в очертанията на масив 252 и частично върху зеленчукова градина с № 128. Към тази карта обаче няма отбелязване за собствениците. Според свидетелката Ф. З., наследодателят на ищците ползвал имот до нейния, обработвал го до смъртта си, а след това го ползвали ищците. При снемане на самоличността й, в протокола е отразено, че води аналогично дело за съседен имот.
Със заповед № К33-1 от 22.01.2002г. е променено предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди за реконструкция и разширение на „Л. София. В кв. „Нова В. са отчуждени общо 44,498 кв.м. със заповеди на МФ № 1132/19.12.2001г. и заповед № РД-02-14-151 от 20.02.2002г. От ищците не е отчуждаван имот, защото терена на процесния имот е третиран като държавна собственост. Със заповед № РД-09-59-646/04.11.1999г.е одобрена ЧКЗП на м. „Л.”, която е влязла в сила на 21.09.2001г. Със строително разрешение № 18 06.12.2002г. е извършена реконструкция, развитие и разширение на Летище София Б2 – нова пистова система – пътеки за ролиране, за които е издадено разрешение за ползване през 2006г. Претендирания имот попада върху това съоръжение.
С решение на МС № 838/28.11.2003г. и споразумение между МС и [фирма] имоти, между които и УПИ .. от кв.2 са предоставен за стопанисване от това дружество. Целия терен на този УПИ е 2 802 615 кв.м. и е актуван за публична държавен на основание чл. 68, ал.1, чл.2, ал.2 т.4 ЗДС във вр. с чл. 43а ал.2 З. с АПДС № 03299/27.11.2002г. Съгласно чл. 43а, ал.2 З. в редакцията ДВ бр. 34/2001г., отменена /ДВ бр. 66/2008г. в сила от 25.07.3008г. гражданските летища за обществено ползване са публична държавна собственост. В този смисъл е и нормата на чл.2, ал.2,т.4 ЗДС в редакцията му ДВ бр. 124/1998г. П. акт за държавна собственост е № 3880/1986г., но този акт не е представен по делото, поради което не се установява на какво основание е актуван имота към момента на съставянето му.
Въз основа на изложеното, съдът е приел, че предвид оспорването на АПДС, в тежест на ответниците е да докажат основанието, на което държавата е придобила правото на собственост. Тя не е сторила това, тъй като не е представен АДС от 1986г., за да се установи на какво основание е първоначалното активуне на имота. Преценено е, че решението по иска срещу С. е без значение за настоящия спор Прието е на основание пар.4 от ЗС, че наследодателят на ищците е установил владение не по-късно от 1947г. и го е придобил по давност до 1957г. и ищците са го придобили на основание наследствено правоприемство. Държавата и летище София не доказват противопоставими права на ищците, а факта, че върху имота е изпълнено обществено мероприятие е без значение поради това, че чл.2, ал.2 ЗВСОНИ е неприложим, тъй като завземането от държавата е през 2002г.
По поставеният въпрос „може ли да се приеме придобиване по давност само въз основа на разпита на един свидетел, за който е установено, че е заинтересован и съществено процесуално нарушение ли е това” следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Крайният извод на съда е направен въз основа на показания на свидетелка, която води аналогично дело за съседен имот, поради което поставения въпрос е относим към крайния резултат. Този начин на процедиране на съда е в противоречие с приетото в Р № 131/04.05.2012г. по гр.д.№ 755/2011г. ІV гр.о. на ВКС. Р № 336/05.01.2012г. по гр.д.№ 280/2011г. ІІІ гр.о. и Р № 1806/13.06.1977г. по гр.д.№ 963/1977г. на ВС.ІІ гр.о. По аналогичен спор е постановено решение от 04.04.2011г. по гр.д.№ 9901/2010г. на СГС влязло в сила, с което е прието, че показанията на съсед, който води аналогично дело за осъществявано владение не са кредетирани. Предвид констатираното противоречие, следва да се допусне касационно обжалване по посочения въпрос.
Относим е и въпроса може ли да се приеме придобиван по давност в периода 1947-1957г. на осн. пар.4 от ЗС. При безспорно установяване на владение в този период и липса на законова пречка с оглед характера на имота съдебната практика приема, че може да се придобие по давност имот, както е прието и във въззивното решение. Определящ в случая е не периода на владение, а това дали то е доказано и какъв е характера на имота – дали за него е налице пречка за придобиване по давност. Тези въпроси обаче не са зададени. Поради това по формулирания въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 685 от 31.01.2013г. по гр.д.№ 9485/2012г. на СГС по касационни жалби на [фирма] и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Указва на [фирма] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението в размер на 69,86 лв. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: