4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 18/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
гр.София, 10.05.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 18/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от С. Г. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Й. Д. от САК срещу определение от 28.07.2009 год. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.дело № 182/2009 год., с което се отхвърля молбата на жалбоподателя /ответник по евентуалния иск по чл.45 ЗЗД/ от 20.07.2009 год. за изменение на постановеното решение № 821 от 19.06.2009 год. по цитираното дело, като му се присъдят направени разноски от още 9 000 лева – адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици и да му се присъди пълния размер на разноските.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С решение № 55 от 19.06.2008 год. по гр.дело № 845/2007 год. Софийски градски съд на основание чл.407, ал.1 ТЗ/отм./ е осъдил З. [фирма], [населено място] да заплати на Б. Н. Б. и В. А. Б.-двамата от [населено място], сумата от по 60 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 31.05.2005 год., при което е причинена смъртта на дъщеря им А. Б., заедно със законната лихва, считано от 31.05.2005 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявените искове за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от по 80 000 лева, като неоснователни. Със същия съдебен акт се оставя без разглеждане предявеният от ищците срещу С. Г. П. от [населено място] евентуален иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за същите неимуществени вреди. На основание чл.192, ал.4 ГПК/отм./ с определение № 1 от 24.09.2008 год. СГС е осъдил ищците да заплатят на С. П. направените от него разноски по делото в размер на платените 1 000 лева – представляващи част от договореното адвокатско възнаграждение за един адвокат. Подадени са въззивни жалби от ищците и З. [фирма], [населено място] пред САС, който с решение № 821 от 19.06.2009 год. по гр.дело № 182/2009 год. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, като е присъдил в полза на жалбоподателя П. допълнително съдебни разноски в размер на 2 540 лева.
С молба № 5801/20.07.2009 год. на основание чл.248 ГПК евентуалният ответник е поискал да се измени въззивното решение в частта за разноските, като му се присъдят такива до пълния размер на договорения адвокатски хонорар от 10 000 лева общо за двете инстанции съгласно представения пред въззивния съд анекс към договора за правна помощ от 11.09.2007 год. Софийски апелативен съд е приел, че възнаграждението на адвоката е прекомерно, уговорен е неоснователно висок размер предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и с оглед направено възражение от ищците, съдът на основание чл.64, ал.4 ГПК/отм./ е редуцирал размера на разноските до минималния размер на адвокатското възнаграждение, съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. И тъй като с въззивното решение и определение № 1/24.09.2008 год. на СГС в полза на С. П. са присъдени разноски общо в размер на 3 540 лева, които са възложени в тежест на ищците, с определението от 28.07.2009 год. САС е отхвърлил молбата на жалбоподателя за присъждане на разноски за разликата до предявения размер от 10 000 лева. Това определение на въззивния съд е предмет на подадената частна касационна жалба.
По силата на препращащата норма на чл.278, ал.4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК. На първо място страната трябва да посочи и обоснове релевантния материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от съществено значение за изхода на спора. Необходимо е още да се посочи конкретно на коя от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК се позовава, а именно: че поставеният въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС; че е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, като се представят и съответните решения, доказващи наличието на противоречива съдебна практика; да се посочи в какво се изразява противоречието на разрешения правен въпрос със задължителната практика на ВКС по смисъла на ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС; да се аргументира значението за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В случая, видно от съдържанието на частната жалба, жалбоподателят е изложил само възражения по същество срещу обжалвания съдебен акт на въззивния съд, но не и съображения относно наличието на касационни основания по чл.280, ал.1 ГПК. Не е формулиран точно и ясно релевантния за изхода на делото правен въпрос обусловил решаващата воля на съда, като най-общо се твърди, че неправилно съдът е приложил разпоредбите на чл.64, ал.4 ГПК/отм./ във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАС, намалявайки размера на претендираното адвокатско възнаграждение под законоустановения минимум. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не е длъжен да извежда същественият правен въпрос от изложението на частната жалба. Не е обосновано и наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК, а твърдяната неправилност на обжалваното определение не би могла да аргументира предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд, постановено на 28.07.2009 год. по гр.дело № 182/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ