4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
гр. София, 10.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1219 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Делото е спряно до постановяването на решение по тълкувателно дело № 7/2012 г. След отпадане на пречката производството по делото следва да бъде възобновено.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния член [фирма] чрез В. Б. Д., чрез процесуалния си представител адв. Р. Т., против определение № 207 от 15 януари 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 114 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2013 г., с което е потвърден отказ № 589 от 27 декември 2012 г., т. ІІІ, вх.рег. № 28579 от 27 декември 2012 г. на съдията по вписванията в Службата по вписванията при районния съд в гр. Варна, обективиран в определение от 27 декември 2012 г.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е материалноправно и процесуалноправно незаконосъобразно, а мотивите са необосновани; въззивният съд е преповторил мотивите на съдията по вписванията, без изобщо да обсъди възраженията на частния жалбоподател срещу отказа и без да обсъди доказателствата, приложени към заявлението за вписване на апорта в имотния регистър; аргументите на въззивния съд, че разпореждането с недвижим имот, апортиран като непарична вноска в капитала на дружеството, безусловно следва да се отрази по отношение на размера на капитала, а следователно и в съответното изменение на устава на дружеството, са в противоречие с материалния закон, тъй като не държат сметка за правната природа на капитала на търговското дружество; след вписването на непарична вноска по партидата на частния жалбоподател и придобиване правото на собственост върху недвижимия имот, частния жалбоподател като собственик е премахнал за своя сметка и под контрола на [община] постройката, намираща се в имота и предвид промяната в статута на имота е заявено искане за вписване в имотния регистър единствено апорта на правото на собственост върху поземления имот, представени са изискуемите по чл. 6 от Правилника за вписванията и чл. 73, ал. 5 ТЗ документи; разпоредителните действия с постройката не се отразяват пряко на стойността на капитала, а се променя съотношението между капитал и чиста стойност на активите и то само ако последната спадне под размера на капитала; няма основание да се третират по различен начин капитал, който е формиран само от парични вноски, и капитал, който е формиран и от непарични такива; наличието на вписан апорт удостоверява, че към определен момент капиталът е формиран от непарична вноска, а последващите промени в апортираните имоти, в т.ч. и разпоредителни действия и сделки, не водят до изменение, съответно, до заличаване на вписаната непарична вноска или на част от нея; предмет на вписванията е транслативната сделка, а не дружествения договор; от представеното удостоверение е видно, че след първичното вписване новият собственик на имота и сградата е премахнал последната по предвидения в закона ред, но съдът не е обсъдил удостоверението; представена е и необходимата скица-копие от кадастралната карта, а фактът на премахване на сградата е удостоверен чрез официален удостоверителен документ от органа, компетентен да упражнява надзор по тези дейности съгласно ЗУТ; съдът не се е произнесъл по доказателственото искане за издаване на съдебно удостоверение за установяване на обстоятелството дали върху имота има нанесена постройка; неоснователно е придадена формална доказателствена сила на заповедта по чл. 54 ЗКИР, тъй като не са налице условията за изменение на кадастралната карта; всички необходими документи за вписването са налице, а необсъждането им в пълнота е обусловило постановяването на незаконосъобразен акт. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът следва да се произнесе по следните въпроси: разпореждането с апортиран като непарична вноска в капитала на търговското дружество недвижим имот има ли за задължителна последица промяна в стойността на капитала на това дружество, и съответно, следва ли да намери задължително отражение в устава му; какви документи следва да бъдат представени в охранителното производство по вписване на апорта на недвижим имот в имотния регистър; какви са правомощията на съдията по вписванията в производството по вписване на апорта на недвижим имот в имотния регистър. Допускането на касационното обжалване се претендира по първия въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по втория и третия въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се сочат по три определения на ВКС.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че жалбата срещу отказа на съдията по вписванията да впише апортна вноска по партидата на дружеството е неоснователна, защото към заявлението не е представено извлечение от устава на дружеството относно размера на капитала му, отразяващо изваждането на част от апортната вноска, което е безусловно необходимо съгласно чл. 73, ал. 5 ТЗ; не е представено удостоверение или препис от заповед по чл. 54 ЗКИР за извършено след премахване на постройката изменение на кадастралната карта, поради което извод за липса на съществуващата към момента на първичното вписване на апорта постройка не може да бъде направен, а такова не може да бъде направено и само въз основа представената скица на терена по кадастралната карта, тъй като липсват доказателства, че сградата е била изначално отразена по картата като съществуваща преди премахването й, както и въз основа удостоверение от общината, тъй като то не е доказателството, което следва да бъде представено съгласно чл. 6, ал. 3 от Правилника по вписванията, вр. чл. 60, т. 1-7 ЗКИР.
К. съд приема, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, съдът е приел, че в устава на дружеството е необходимо да се отрази изваждането на част от апортната вноска и че не е представено надлежно доказателство за извършеното премахване на сградата.
Явно е, че последният правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като отговорът е ясен – съдията по вписванията проверява правата на вносителя, както разпорежда чл. 73, ал. 5 ТЗ. Допълнително в ТР № 7/2012 г. ВКС приема, че законодателят е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя с изрична разпоредба и ако доказателства за тези права не бъдат представени, извършването на вписването следва да бъде отказано. По втория правен въпрос отговор е даден отново в чл. 73, ал. 5 ТЗ. Относимият правен въпрос обаче в случая е дали при искане за вписване в имотния регистър на апорт, с част от който е извършено разпореждане от страна на собственика, освен нотариално заверено извлечение от дружествения договор е необходимо да се представят и доказателства за самото разпореждане. Следователно, по този проблем касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване. При горните съображения и предвид обстоятелството, че съдът е приел неоснователност на искането заради кумулативната липса на изменен дружествен договор и доказателства за действително разпореждане с част от апортирания имот, даването на отговор на първия правен въпрос, независимо от значимостта му, не би довело до друг изход по спора.
В заключение, тъй като частният жалбоподател не е успял да постави правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд в обжалваното определение, касационното обжалване не следва да се допуска, а преценката на представената съдебна практика е ненужна.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 207 от 15 януари 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 114 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: