Определение №365 от 11.4.2011 по гр. дело №288/288 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 365

гр. С. 11.04.2011 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 24 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 288 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата М. П. Н., чрез адв. Я. Д. и адв. М. Ц. срещу решение № 1360/08.10.2010 г. по гр. дело № 1164/2010 г. на П. окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 255/27.01.2010 г. по гр. дело № 5150/09 г. на П. районен съд, с което е прогласена нищожността на отказ от наследство, извършен от Ц. С. П., останало от покойния й наследодател С. Н. Г., б.ж. на[населено място], починал на 28.02.1987 г., вписан с определение № 146 от 27.02.1989 г. по гр. преписка вх. № 1184/89 г. в особената книга на Районен съд[населено място], поради невъзможен предмет и е осъдена М. П. Н. да предаде владението и отстъпи собствеността на Ц. С. П. върху недвижимия имот – ? ид.част от апартамент № 1, находящ се в[населено място], бул.”Б.” № 44, вх.Е, ет.1 със застроена площ от 57 кв.м. и изба № 2, заедно 0.37% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена на осн.наследяване от С. Г.. Жалбоподателката поддържа становище за недопустимост на решението в обжалваната част, поради неопределяне от съда на квотите от съсобствеността на съсобствениците, съответно за неправилност по чл.281,т.3 ГПК нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са формулирани въпросите – неправилен извод на въззивния съд за приемане на наследството, оставено от наследодателя С. Г. от ищцата Ц. П., че не са представени писмени доказателства, от които да се установи ищцата да е извършвала плащания за наследствения апартамент, неправилно въззивния съд не приел като доказателства по делото представени от жалбоподателката данъчни декларации за същия имот, че неправилно въззивният съд не посочил квотите от съсобствеността на всяка от страните по делото от процесния имот, съответно не посочил в мотивите кой каква част от имота владее, че е недопустимо прогласяване нищожност на отказ от наследство, извършен от Ц. С. П.. Според жалбоподателката правните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения както следва – решение № 596/12.06.91 г. по гр.дело № 353/91 г. на ВКС I г.о., ТР № 1/14.11.98 г. по т.гр.дело № 1/98 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 27/15.04.1970 г. по гр.дело № 3/70 г. на ОСГК на ВС, ТР № 28/15.04.1970 г. по гр.дело № 4/70 г. на ОСГК на ВС, решение № 886/13.11.98 г. по гр.дело № 373/97 г. на ВКС I г.о., решение № 658/09.03.70 г. по гр.дело № 158/70 г. на ВС II г.о., решение № 978/14.04.1970 г. по гр.д.№ 434/70 г. на ВС I г.о.
Ответницата по жалбата Ц. С. П., чрез адв.Б. З. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по жалбата С. Х. Н. не е изразил становище по жалбата.
В частта по предявените искове по отношение на С. Х. Н. решението на районния съд е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Решението на въззивния съд в обжалваните части не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Предмет на исковата претенция на ответницата по жалбата Ц. П. е прогласяване нищожността на отказ от наследство, останало от наследодателя й С. Г., починал на 28.02.87 г., вписан с опр. № 146/27.02.1989 г. по преписка № 1184/89 г. на П. районен съд и иск с пр.осн.чл.108 ЗС относно ? ид.част от недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в[населено място], бул.”Б.” № 44, вх.Е, ет.1 със застроена площ от 57 кв.м.
Прието е от съда, че страните по делото на наследници по закон на С. Н. Г., починал на 28.02.1987 г. – ищцата Ц. С. П.-дъщеря, М. П. Н. – съпруга на починал на 27.12.2000 г. син на наследодателя Х. С. Н. и С. Х. Н. – син на Х. Н..
С договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд на 01.03.1959 г. наследодателят С. Г. закупил процесния апартамент, находящ се в[населено място], бул.”Х. Я.” № 83, вх.Е, ет.1 със застроена площ от 57 кв.м., заедно с изба № 2 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
Съдът е приел, че ищцата Ц. П. е извършила отказ от наследството на наследодателя С. Г., вписан в особената книга на районния съд в[населено място] на 27.02.1989 г.
Като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел за неустановени твърденията на ищцата Ц. П. за мълчаливо приемане на наследството, останало от С. Г., чрез действията – изтеглени суми от спестовен влог на наследодателя, заедно с брат си, с част от които да е изплатила процесното жилище. Според въззивния съд ищцата е приела наследството, останало от С. Г., като е приела негови движими вещи – шевна машина, нафтова печка и златен пръстен. Факта на изнасянето на посочените движими вещи от дома на наследодателя съдът е преценил като действия, представляващи мълчаливо приемане на наследството, останало от последния. Извършения впоследствие отказ от наследство, което вече е прието съдът е приел за нищожен, поради липса на предмет.
По възражението на жалбоподателката М. Н. за изтекла в нейна полза придобивна давност съдът е приел същото за неоснователно, тъй като от събраните по делото доказателства не е установено спокойно, явно, продължително владение върху целия имот с намерение да го свои за себе си в изискуемия 10-годишен давностен срок.
При тези съображения съдът е приел исковете за основателни.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т. 2 ГПК по поставените въпроси в изложението. Доводите в последното представляват такива по правилността на обжалваното решение, за възприетите факти от въззивния съд за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според жалбоподателката неправилен е извода на въззивния съд за приемане на наследството, оставено от наследодателя С. Г. от ищцата Ц. П., че не са представени писмени доказателства, от които да се установи ищцата да е извършвала плащания за наследствения апартамент, че неправилно въззивния съд не приел като доказателства по делото представени от жалбоподателката данъчни декларации за същия имот, неправилно въззивният съд не посочил квотите от съсобствеността на всяка от страните по делото от процесния имот, съответно не посочил в мотивите кой каква част от имота владее, че е недопустимо прогласяване нищожност на отказ от наследство, извършен от Ц. С. П.. Така цитираните доводи не представляват правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно тълкуването, дадено в ТР №1/19.02.2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Задължение на жалбоподателката е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото и разрешен в обжалваното решение. В настоящият случай жалбоподателката не е посочила и мотивирала правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по делото. От доводите в изложението е невъзможно такъв правен въпрос да се доуточни. Само на това основание съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение без да се обсъждат посочените допълнителни основания по т.1 и т.2-ра на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата Ц. С. П. следва се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 1360 от 08.10.2010 г. по гр.дело № 1164/2010 г. на П. окръжен съд.
Осъжда М. П. Н. от[населено място], бул.”Б.” № 44, вх.”Е”, ет.1,ап.1 да заплати на Ц. С. П. от[населено място], ж.к.”З. п.” № 114, вх.”Б”,ет.1,ап.13 сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Решение №1113 от 3.10.2013 по гр. дело №2392/2392 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1113 София, 03. октомври 2013 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в

Прочети »
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest