О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 11.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.05 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 941/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат П. Г., с вх.№3364/08.08.2011 год. на Великотърновския апелативен съд, срещу решение №194 от 07.07.2011 год. по в.гр.д.№230/2011 год. на Великотърновския апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, по реда на чл.196, ал.1 ГПК е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатор иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 96 340 лв., представляваща неизплатена цена на закупен с фактура №875/10.01.2006 год. 56.300 т. фенол, както и обективно съединения с него иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 13 3000 лв. мораторна лихва. Апелативният съд е приел, че е налице недвусмислено признание на задължението на касатора-купувач по посочената фактура, независимо че не е подписана от негов представител, а именно отразяването в дневника на покупките, ползването на данъчен кредит и извършените частични плащания на ДДС и главница за 5000 лв. Приел е още, че получаването на стоката се доказва и от представената по делото товарителница № 52291373/27.12.2005 год., която не е подписана от лице представляващо касатора, но неговото знание е презюмирано по смисъла на чл.301 ТЗ, защото ответникът е узнал за доставянето на стоката чрез вписването й в дневника на покупките на следващия месец, когато е съставена и процесната фактура. Направеното от касатора [фирма] евентуално възражение за прихващане с левовата равностойност на 52 200 щатски долара е неоснователно, защото от подписаното между страните споразумение на 14.10.2005 год. не може да се направи извода, че в полза на касатора е възникнало вземане за посочената сума срещу ищеца [фирма].
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Позовава се на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото съдът е допуснал привратно тълкуване на събраните по делото доказателства, включително и заключението на счетоводната експертиза за отразяване на вземането по сметка 301- по която се отразява очакваната да бъде получена стока/стока в движение/. Неправилно е кредитирана приложената пред въззивната инстанция товарителница, тъй като спрямо нея неправилно е приложен чл.301 ТЗ, неправилно не е уважено евентуалното му възражение за прихващане с левовата равностойност на 52 200 щатски долара, защото по силата на споразумението от 14.10.2005 год., в полза на ищеца е възникнало вземане към трето лице, което представлява актив в неговото имущество за сметка това на касатора. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като поставя правни въпроси за дължимостта на цената на стоката, след като фактурата не носи подписа на получателя й, отразяването й по сметка 301 представлява ли доказателство за получаването й, за приложението на чл.301 ТЗ по отношение доказателствената стойност на товарителницата за получаването на стоката от купувача, както и други въпроси, свързани с твърдяната неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно да формулира точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК значимите за изхода на конкретното дело правни въпроси, разрешени от въззивния съд при наличието на някои от допълнителните основания за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Тяхната значимост се определя от правните аргументи на съда по съществото на спора, направени въз основа на приетата от него фактическа обстановка и доколко са съобразени със закона и съдебната практика. Поставените от касатора правни въпроси са фактологически обусловени, защото чрез тях касаторът не формулира основания за достъп до касация, а изразява несъгласието си с направените от въззивния съд правни изводи въз основа на приетата от него конкретна фактическа обстановка. Стреми се, въпреки забраната за събиране на нови доказателства в касационното производство, ВКС да установи друга, различна от приетата от решаващия съд фактическа обстановка и въз основа на нея да направи други целени от касатора правни изводи, а именно че стоката не е получена от касатора. Чрез преповтаряне в изложението му по чл.284, ал.3 ГПК на доводите му от касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, допуска смесване на основанията за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, ГПК с основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които не могат да представляват същевременно и основания за достъп до касация
Не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Липсва обективна идентичност между въззивното решение и представената съдебна практика. С нея съдилищата са се произнасяли по доказателствената стойност на двустранно подписан от страните счетоводен документ, а в случая изводите на въззивния съд за основателността на иска са направени въз основа на действията, изразяващи признание на задължението- а именно заприходяването в дневника за продажби, ползването на данъчен кредит и частичното плащане на задължението. Направените от Великотърновския апелативен съд правни изводи са в унисон със служебно известната на настоящия състав задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР1-2010 г.-ОСГКТК, фомирана в Решение №42 от 19.04.2010 год. по т.д.№593/2009 год. на ІІ Т.О., съгласно което само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника на покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит, представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. По приложените съдебни решения във връзка с твърдяното неправилно приложение на чл.301 ТЗ също липсва обективна идентичност с обжалваното въззивно решение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №194 от 07.07.2011 год. по в.гр.д.№230/2011 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: