6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
С., 14.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2167 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 4564 от 19.ІІІ.2013 г. на живущата във ФР Германия М. А. Б.-К., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Б. против въззивното решение № ІІ-8 на Бургаския ОС, ГК, 2-ри с-в, от 8.ІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 2393/2012 г., с което са били отхвърлени изцяло предявените като частични и в обективно кумулативно съединение нейни два осъдителни иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД и съответно по чл. 86, ал. 1 от същия закон срещу бургаското [фирма]: за сума в размер на 17 300 лв. /като част от цялото вземане от 10 000 евро = 19 560 лева/ и мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 1 083.17 лв. за периода от 9.VІ.2011 г. и до завеждане на делото.
Оплакванията на касаторката са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което тя претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковата й претенция срещу ответното [фирма]-Б. да бъде уважена в предявения по делото неин размер и ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. Ал. Б.-К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 и на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Бургаският ОС се е произнесъл по три материално- и процесуалноправни въпроса, както следва: 1/ Дали е възможно при липса на изявена в договора воля относно съществени негови елементи, решаващият съд да замести тази воля чрез тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД поведението на страните и да създаде и привнесе в договора права, които не са отразени в него? 2/ Дали е валиден договор за изработка, при който в него не е посочена цената (стойност на възложеното), нито е бил уговорен начин на определянето й, т.е. нито е определена, нито е определяема? 3/ Дали следва да се счита, че при липса на индивидуализация, т.е. съществуваща неопределеност на предмета на договора за изработка, липсва съществен елемент от съдържанието на този договор и че последният е нищожен по тази причина? Произнасянето на въззивния съд по така релевираните три правни въпроса било в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави от неговата търговска колегия и гражданска колегия, а именно: 1/ Р. № 81/7.VІІ.2009 г. на І-во т.о. по т. д. № 761/08 г.; 2/ Р. № 110/17.VІІІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 597/2010 г.; 3/ Р. № 806/23.Х.2009 г.на І-во г.о. по гр. д. № 1702/08 г. Съответно наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа от касаторката „при условията на евентуалност”, тъй като ако цитираните и приложени решения на ВКС се окажели неотносими към настоящия казус, в този случай ще е налице празнота в съдебната практика по въпроси от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-Б. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение на Бургаския ОС, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски, посочени в приложен към отговора по жалбата договор за правна защита и съдействие като платен хонорар за един адвокат в размер на 1 500 лева. Инвокирани са доводи, че и трите формулирани от касаторката в изложението към жалбата й правни въпроси всъщност били само повторение на оплакванията й за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Бургаския ОС, настоящата касационна жалба ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли изцяло и двата предявени като частични осъдителни иска на касаторката срещу ответното търговско д-во, първият от които с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че след като основният спорен въпрос е бил съсредоточен върху това дали между страните по делото е бил сключен договор за изработка на цялостно обзавеждане на апартамент в новострояща се сграда или само договор за изготвяне на идеен проект за такова обзавеждане, с оглед данните по делото, базирани изцяло върху писмени доказателства, претенцията за връщане на първата от двете платени суми – като получена от търговеца с оглед на неосъществено основание – се явява неоснователна: „дори само с оглед установената облигационна връзка, която ищцата е отрекла”. Следователно атакуваното въззивно решение на Бургаския ОС е било постановено в точно съответствие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ППВС № 1/28.V.1979 г., съгласно които „при втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено и затова текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, при сделки под отлагателно условие и пр.” В процесния случай, при категоричните данни, че страните по спора са били обвързани от сключен помежду им на датата 24.ІХ.2010 г. писмен договор с предмет „Цялостно обзавеждане на апартамент” и посочена в него етапна цена от 1 000 евро за изготвяне на идеен проект, сключването в същата форма на последващи договори за изработка, чиито предмет да са отделните конкретни видове работи, резултиращи в първоначално уговореното цялостно обзавеждане, нито представлява „очаквано бъдещо основание”, нито въобще се твърди да е настъпвало погасяване задължението на едната страна поради невъзможност за изпълнение, нито действието на същия този договор е било поставяно под отлагателно условие.
От друга страна и съгласно т. 1 от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил надлежно включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по същото дело. В тази връзка се констатира, че въпроси с пор. №№ 2 и 3 от изложението на касаторката към жалбата й всъщност представляват един въпрос: Дали липсата на конкретна уговорка относно стойността на дължимото от възложителя на изпълнителя възнаграждение в договора за изработка, като негов съществен елемент, се отразява на действителността на сделката? Но сделка, за валидността на която писмена форма по начало не се изисква, а още по-малко – когато тя има естеството на търговска /арг. чл. 286, ал. 1-във вр. чл. 293, ал. 1 ТЗ/ и при данните по делото, че в изпълнение на същата са били издадени от търговеца две данъчни фактури с описание на работи, технологично следващи стадия на идейния проект. Така уточненият материалноправен въпрос обаче, в действителност не е бил предмет на произнасяне на въззивния съд с атакуваното решение, защото не е бил включен в предмета на спора по делото, уточнен по-горе. В равна степен същата констатация се отнася и до първия, формулиран в изложението на касаторката, правен въпрос: за възможността при липса на изявена в договора воля относно съществени негови елементи, решаващият съд „да замести тази воля чрез тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД поведението на страните и да създаде и привнесе в договора права, които не са отразени в него”? Изцяло хипотетичният /т.е. извън предмета на спора по делото/ характер на този въпрос се илюстрира от текста на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, допускащ по начало именно „от поведението на страната” – а не според правилата на чл. 20 ЗЗД, да се заключи, че тя не е оспорвала действителността на изявлението, обективирано на два пъти в платежните й нареждания от датите 9.VІ.2011 г. и 21.VІІ.2011 г., а именно, че превеждането на отразените в тях суми в евро по с/ка на търговеца изпълнител се извършва „за консултация, проектиране и изработка на обзавеждане”.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско д-во искане за това, касаторката М. Ал. Б.-К. ще следва, на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, да бъде осъдена да му заплати направените разноски в размер на сумата 1 500 лв., представляваща платен хонорар за един негов адвокат съгласно приложения договор за правна защита и съдействие серия Б-142629 и № 3/24.ІV.2013 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІІ-8 на Бургаския окръжен съд, ГК, 2-ри с-в, от датата 8.ІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 2393/2012 г.
О С Ъ Ж Д А живущата във ФР Германия М. А. Б.-К. със съдебен адрес в Република България: [населено място], [улица], партер-офис № 1, чрез адв. И. Радиев Т. от АК-Б., НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81- във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.VІ, ет. ІІ, ап. № 5, СУМА в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляващи разноски на търговеца за възнаграждение на един негов адвокат – съгласно приложен договор за правна защита и съдействие серия Б-142629 и № 3/24.ІV.2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2