О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София 16.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2641/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Р. П. чрез нейния пълномощник адв. П. П., против определение на Русенския окръжен съд, постановено на 31.03.2015 г. по в.гр.д. № 206/2015 г., с което на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК е спряно производството по делото до приключване на досъдебно производство № 6756/2014 г. по описа на Р. районна прокуратура, респ. № 336-Д- 2332/2015 г. по описа на ОД на МВР- Р.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение. Ищцата Е. Р. П. е твърдяла, че е работила при ответника на длъжността” продавач” по силата на трудов договор, сключен на 05.09.2012 г., както и че ответникът не й е изплатил уговореното с договора трудово възнаграждение за времето от м. септември 2012 г. до м. юни 2013 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В първото по делото заседание е оспорил иска с твърдението, че трудовият договор, на който се позовава ищцата, не е подписан от него или от упълномощено от него лице. Първоинстанционният съд е приел, че възражението е преклудирано. С решение от 09.12.2014 г. е осъдил ответника [фирма] за заплати на ищцата сумата 4 826.83 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месеците, посочени в исковата молба.
Пред въззивната инстанция ответникът – жалбоподател във въззивното производство, е представил доказателства, че по негова жалба е образувано досъдебно производство против неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 308, ал.1 НК за това, че през м. септември 2012 г. в [населено място] е съставил неистински официален документ – трудов договор, с цел да бъде използван. Въззивният съд е приел, че това е основание за спиране на производството по делото по смисъла на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, тъй като са налице данни за престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор.
Обжалваното определение е неправилно. Основанието са спиране на делото по чл. 229, ал.1, т.5 ГПК е осъществено, когато в хода на разглеждането на делото са били разкрити престъпни обстоятелства, които са от значение за изхода на гражданския спор.
В случая тези предпоставки не са налице. Освен твърдението на ответника, че трудовият договор не е подписан от него, в хода на производството по гражданското дело не е установено документът да е подписан от друго лице, т.е. не са установени данни за извършено престъпление във връзка с неговото съставяне.
На следващо място, трудовият договор е представен с исковата молба и в срока за отговор по чл. 131 ГПК не е бил оспорен от ответника. В тази хипотеза ако неистинността на документа бъде установена по предвидения за това ред с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, това би съставлявало основание за отмяна на постановеното решение по реда на чл. 303 ГПК, но образуваното досъдебно наказателно производство не обуславя основание за спиране на гражданското дело, тъй като възможността за оспорване на документа в рамките на висящия граждански процес е преклудирана и спирането на делото заобикаля предвидената от закона процесуална преклузия.
Не е налице и последната предпоставка – престъпните обстоятелства, предмет на установяване в образуваното досъдебно производство, да са от значение за изхода на гражданското дело. Ако трудовият договор не е подписан от работодателя, той би бил недействителен, но съгласно чл. 75, ал.1 КТ ако работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му /а с разпоредбата на чл. 8, ал.2 КТ е установена презумпция добросъвестност при осъществяване на трудовите правоотношения до доказване на противното/, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност ще се уреждат като при действителен трудов договор.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Русенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Русенския окръжен съд, постановено на 31.03.2015 г. по в.гр.д. № 206/2015 г., с което на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК е спряно производството по делото.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: