ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 365
София, 18.03.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1217 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на СГС от 03.ІІ.2012г. по в.гр.д. № 13617/2011г.
Ответникът по касационната жалба М. Р. В. от София не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 18.ІІ.2011г. по гр.д. № 52248/2010г. в уважителните му части по предявените от М. Р.В. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ, отменил е решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част за разликата над присъдините 3477.50лв. обезщетение по чл.225 ал.1 КТ до 3900лв. и вместо него е постановил друго, с което е присъдил разликата 422.50лв., ведно със законната лихва, считано от 29.Х.2010г. до окончателното изплащане, както и разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на В. със заповед № 23/31.VІІІ.2010г. отн длъжността „оператор на въжена линия” поради намаляване обема на работа е незаконно, тъй като ответникът не е установил наличието на реално намаляване обема на работа – установеният от икономическа експертиза факт, че ответното предприятие е с отрицателен финансов резултат, не обуславя непременно такъвм извод, обстоятелството намаляване обема на работа е свързано с намаляване на производствената програма, на количеството произвеждана и отчетена продукция или услуга, спаднал обем на стокооборота и на извършваните услуги; но дори да бе установено наличието на основанието за уволнение, ответникът не е установил да е извършил подбор, задължителен в случая, който факт е признат във въззивната жалба.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса „дали „намаляване обема на работа” е факт или оценка на факти и дали подлежи на доказване или следва да се извлече от доказани други правнорелевантни факти”, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложени са съображения в тази връзка, обосноваващи тезата на касатора, че „намаляване обема на работа” е преценка на факти подобно на „дълбоко и непоправимо разстройство на брака”, както и съображения за тежестта на доказването му, за недопускане от първоинстанционния съд на всички поставени към експертиза въпроси и за необсъждане на представените писмени доказателства в тази насока. Поставен е и въпросът „дали може в хода на производство да бъде назначено вещо лице по искане на някоя от страните или служебно от съда не за установяване на факти, а за преценка на събраните доказателства – обхваща ли се това доказателствено средство от преклузията по чл.147 ал.1 ГПК” с оглед на това, че въззивният съд не допуснал поисканото с въззивната жалба назначаване на ССЕ за преценка на факти – дали е налице намаляване обема на работа.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай поставените от касатора два процесуалноправни въпроса са съществени по принцип, но не са от значение за изхода на разглеждания спор по делото. Това е така, тъй като въззивният съд е обосновал извода си за незаконност на уволнението, произнасяйки се по два материалноправни въпроса – за неустановяване наличието на основанието, на което уволнението е извършено /намаляване обема на работа/, и за неизвършването на подбор. Произнасянето по втория въпрос не е релевирано като основание за допускане на касационно обжалване, а той сам по себе си е решаващ изхода на спора. Ето защо дори разрешението от касационния съд по първия въпрос да е различно от приетото в атакуваното решение, то няма да доведе до промяна на крайния резултат по делото.
По изложените съображения не е налице основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІV-В въззивен състав, от 03.ІІ.2012г. по гр.д. № 13617/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: