О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
гр.София, 02.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5245 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийската апелативна прокуратура против решение № 1726 от 9.08.2016 г., постановено по гр. д. № 1375 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, първи състав, с което е потвърдено решение № 6 от 7.01.2015 г. по гр. д. № 702 по описа за 2014 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Ж. К. А. сумата 15 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за претърпените неимуществени вреди от наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда, като искът над тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се позовава на противоречие между обжалваното решение и т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. по въпроса за определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на всички конкретно съществуващи обстоятелства, както и на противоречива практика на съдилищата по сходни случаи. Счита, че е налице и несъответствие на обжалваното решение с т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищцата неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Твърди също противоречие с т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
Ответницата по касационната жалба Ж. К. А. счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала срещу Ж. К. А. обвинение в извършено престъпление по чл.219, ал.4 от НК за периода от 11.04.2006 г. до 4.12.2012 г., когато е била оправдана с влязла в сила присъда. Твърдяното деяние се състои в това, че за времето от 1.1.2002 г. до 31.12.2004 г. на ГКПП „К.”, в качеството си на контрольор от граничен сектор „К.” при „Управление на пътни такси и разрешителни на ИА „Пътища”, обвиняемата не е събрала от автомобили с чуждестранна регистрация дължими пътни такси общо в размер на 136 617 щатски долара. Определена и е била мярка за неотклонение „подписка”.
След като е била оправдана, Ж. А. е предявила срещу Прокуратурата иск за заплащане на 50 000 лв. обезщетение за причинените и от наказателното преследване неимуществени вреди. Тези вреди според нея са били неудобства, притеснения, стрес несигурност и страх от изхода на делото. Освен това ищцата е посочила, че в резултат от широкия медиен отзвук е било опетнено и очернено доброто и име в обществото, засегната е била желаната от нея професионалната реализация. В резултат от наказателното преследване през 2010 г. заболяла и от захарен диабет.
За да потвърди определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., въззивният съд е приел, че Прокуратурата носи отговорност за разгласяване на неоснователно образуваното досъдебно производство в публикациите в пресата. Този съд е взел предвид продължителността на наказателното производство от шест години, седем месеца и двадесет и три дни, обстоятелството, че наказателната репресия е станала достояние на неограничен кръг лица, от което са пострадали честта и достойнството на живеещата в малък град ищца, както и обществено-икономическите условия към момента на деликта.
Мотивите на въззивния съд са достатъчно подробни и изчерпателни и съдържат обсъждане на твърденията и доводите на страните в необходимата степен. Съдът е извършил самостоятелен анализ на доказателства и е достигнал до правни изводи по съществото на спора, което означава, че не е допуснал твърдяното от касатора нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК. Всички посочени от въззивния съд критерии относно размера на неимуществените вреди са меродавни и съответстват на задължителната съдебна практика, отразена в т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за определяне размера на неимуществените вреди не може да бъде допуснато и поради обстоятелството, че незаконното обвинение е било повдигнато в областта на професионалната реализация на пострадалата и е засегнало авторитета и на специалист. В този случай размерът на обезщетението от 15 000 лв. е оправдан и обусловен от това обстоятелство/ решение № 267 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/.
Установена е и причинната връзка между описаните от въззивния съд неимуществени вреди и наказателното преследване, поради което въззивното решение съответства също на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК указания и не следва да бъде допускано касационното му обжалване по твърдените противоречия със задължителната практика на ВКС.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК въз основа на представената от касатора съдебна практика. За да е налице противоречие между решения, с които са уважени искове за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, трябва да са определени различни по размер обезщетения за случаи, които са много сходни в основните факти-както на вида и тежестта на обвинението и на мерките за неотклонение, на вида, продължителността и момента на наказателното производство, така и на проявните форми на уврежданията/решение № 830 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1898/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Такива необосновани различия в размера на обезщетенията няма, тъй като не се установяват необходимите сходства между процесния случай и случаите в цитираните съдебни решения. В решение № 476 от 27.01.2016 г. по гр.д. № 3281/2015 г. на Четвърто Г.О. на ВКС се касае за продължило само четири години наказателно преследване, което не засяга професионалната сфера на пострадалия. В решение №9 от 7.2.2012 г. по гр.д. № 733/2011 г. на Трето Г.О. размерът на обезщетението е намален, тъй като е бил завишен от по-долната инстанция в резултат от показания на заинтересувани свидетели, а в решение № 29 от 5.03.2012 г. по гр.д.170/2011 г. на Трето Г.О. част от твърдените неимуществени вреди не са били доказани.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1726 от 9.08.2016 г., постановено по гр. д. № 1375 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, първи състав, с което е потвърдено решение № 6 от 7.01.2015 г. по гр. д. № 702 по описа за 2014 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Ж. К. А. сумата 15 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за претърпените неимуществени вреди от наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда, като искът над тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: