О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
Гр.София,21.06.2012
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ро отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 433 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. Б., Д. С. Б. и И. С. Д. срещу Решение № 56/ 21.03.2012 г. по в.гр.д.№ 96/12 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 1117/ 12.12.2011 г. по гр.д.№ 3729/11 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против К. М. Б. и М. Д. Ц. иск за делба на следните недвижими имоти: 1. Жилищен етаж- апартамент с площ от 112 кв.м., находящ се в сутеренния етаж на къща, построена в УПИ * в кв.* по плана на [населено място]; 2/ Нива с площ от 7 533 кв.м. в землището на [населено място], местността “Г.”. В касационната жалба се поддържа, че в тази му част обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е обсъдил всички доводи на страните, като се излагат и доводи за нарушаване на материалния закон- касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Моли се за неговото отменяване и връщане и на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Великотърновския районен съд, с което по искане на ищците е възстановена запазената част на прекия им наследодател С. Д. Б. от наследството на Д. С. Б., накърнена със саморъчно завещание в полза на ответницата К. М. Б., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите поддържат, че правният въпрос от значение за изхода на делото, поставен в основата на обжалваното въззивно решение, е свързан с определянето на кръга от лица, в чиято полза следва да е извършено отчуждаването на завещан или подарен имот от заветник или надарен, срещу когото е постановено намаление на завещанието или дарението, за да се приеме, че правата на приобретателите не отпадат на това основание, без да е проведен отменителния иск по чл.37 ЗН. Изложени са твърдения, според които решаващият извод на въззивния съд, свързан с липса на подлежаща на прекратяване чрез делба имуществена общност между съделителите предвид извършени от ответницата К. Б. разпореждания със завещаните й имоти в полза на трети лица, не е съобразен със задължителна практика на Върховния съд /ПП № 4/64 г./, която обвързва съда да приеме, че сънаследникът не е трето лице по смисъла на чл.37 ЗН, и следователно при извършени в негова полза отчуждения от заветник или надарен, срещу когото е постановено намаляване на завещанието или дарението в полза на наследник с права по чл.30 ЗН, не е необходимо разпореждането да бъде отменено с иск на последния за допълване на запазената му част. В този смисъл се твърди наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като в същата връзка е и представеното Решение № 696/10 от 20.07.2011 г. по гр.д.№ 511/09 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Представено е и Решение № 382/ 04.11.2011 г. по в.гр.д.№ 883/11 г. на Великотърновския окръжен съд- очевидно за да обоснове твърдение за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по посочения материалноправен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че твърдяните от касатора основания за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК не са налице. С решението си въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касаторите иск за делба, като е приел, че макар и запазената им част от наследството на общия наследодател Д. С. Б., накърнена чрез съставеното в полза на ответницата К. Б., да е възстановена в размер на ? ид.ч. от наследството, имуществена общност между страните по отношение на процесните имоти не е налице, тъй като ответницата е прехвърлила имотите в полза на трети лица /апартаментът в [населено място]- на втората ответница М. Ц., а нивата в [населено място]- на третото за спора лице Ц. Д. К./, като правата на приобретателите не отпадат по силата на извършеното намаляване на завещателното разпореждане, докато наследниците с право на запазена част не са провели успешно отменителния иск по чл.37 ЗН. Така постановеното въззивно решение не се намира в противоречие както със задължителната практика на ВС и ВКС, така и с приложеното от касаторите въззивно решение на Великотърновския окръжен съд. Поначало цитираната практика няма отношение към материалноправния въпрос, поставен според касаторите в основата на обжалваното решение. Действително, според задължителните указания на т.1 от ПП № 6/64 г., страни в производството за делба са всички сънаследници /съсобственици/, като частните приобретатели могат да заместят в процеса своите праводатели само със съгласието на страните. Тези постановки обаче нямат отношение към конкретния случай, защото въззивният съд не е отхвърлил иска поради неучастие в процеса на сънаследник, прехвърлил правата си в полза на трето лице, а с оглед запазването на тези права в хипотезата на намалено завещание срещу сънаследника-прехвърлител, без наследникът с право на запазена част да е отменил по исков ред това разпореждане за допълване на запазената си част. Не е налице и противоречива практика по поставения материалноправен въпрос- представените решения на ВКС и на Великотърновския окръжен съд обективират произнасяне не по този въпрос, а сочат на очевидната необходимост съдът да разгледа искане за намаляване на завещателно разпореждане, ако установи, че завещанието е валидно. Независимо от изложеното, формулираният от касаторите материалноправен въпрос не е обуславящ за изхода на делото, доколкото разпоредбата на чл.37 ЗН има предвид всички случаи на извършени разпореждания от наследник или надарен, срещу когото е постановено намаляване на завещанието или дарението, без да държи сметка дали приобретателят е сънаследник или трето лице- и в двата случая придобитите права не отпадат автоматично по силата на извършеното намаляване, преди наследникът с право на запазена част да е провел успешно отменителния иск по чл.37 ЗН. В този смисъл въззивният съд е приложил правилно закона, като е отчел извършените от ответницата К. Б. отчуждавания както в полза на друг сънаследник, така и на трето лице, за да приеме, че само по себе си извършеното в полза на ищците възстановяване на запазената част на прекия им наследодател от наследството не възстановява общността между сънаследниците по отношение на процесните недвижими имоти, и следователно същите не могат да се допуснат до делба.
Предвид гореизложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 56/ 21.03.2012 г. по в.гр.д.№ 96/12 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационната жалба на Й. И. Б., Д. С. Б. и И. С. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: