Определение №365 от 22.11.2016 по гр. дело №4326/4326 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 365
София, 22.11.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: АРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
гр. дело №4326/2016 г.
Производството е образувано по касационна жалба на С. Х. И. и А. И. М., двете от [населено място], [община] могили, област Р., подадена от пълномощника им адвокат Б. Г., срещу въззивно решение № 237 от 24.06.2016 г. по гр. дело №295/2016 г. на Русенския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба С. М. М., [населено място], оспорва жалбата.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното:
Въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД на С. Х. И. срещу С. М. М. за отмяна на договор за дарение на недвижими имоти. Първоинстанционното решение на РС – [населено място], с което е отхвърлен искът на А. И. М. срещу С. М. М. за отмяна на договор за дарение на недвижими имоти не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила. Последната не е била страна във въззивното производство и не е легитимирана да обжалва пред ВКС решение № 237 от 24.06.2016 г. по гр. дело №295/2016 г. на Русенския окръжен съд. От друга страна цената на предявения иск, посочена от ищеца С. Х. И., е под 5000 лв. Според чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца и този въпрос не може да се повдигне нито от ответника, нито служебно от съда след приключването на първото заседание за разглеждане на делото.
Оттук следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба от А. И. М., която не е страна във въззивното производство и не легитимирана да обжалва решение № 237 от 24.06.2016 г. по гр. дело №295/2016 г. на Русенския окръжен съд, а същото решение е постановено от въззивен съд по иск с цена до 5000 лв., поради което и касационната жалба на С. Х. И. е недопустима. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно.
Касационната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Съобразно изхода на делото на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят деловодни разноски в размер на 700 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Х. И. и А. И. М., двете от [населено място], [община] могили, област Р., подадена от пълномощника им адвокат Б. Г., срещу въззивно решение № 237 от 24.06.2016 г. по гр. дело №295/2016 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Х. И. и А. И. М., двете от [населено място], [община] могили, област Р., да заплатят на С. М. М., [населено място], 700 лв. деловодни разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top