3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365/22.05.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на петнадесети май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1275 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец „ С. – С. К. „ против постановеното на 29.06.2011 год. решение на Софийски градски съд , ІVв въззивен състав , по гр.д. № 4512 / 2011 год., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд ,43 състав от 04.11.2010 год. по гр.д.№ 29152/2010 година . Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано . В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване е обоснована хипотеза на чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК – противоречие на постановеното решение със задължителна съдебна практика – решение по реда на чл.290 от ГПК – № 89 от 17.07.2009 год. по т.д.№ 523 / 2008 год. на ІІ т.о. на Търговска колегия на ВКС, по материалноправен въпрос , свързан с тълкуване клауза за срока на сключения между страните договор за наем .
Ответната страна оспорва касационната жалба като намира,че жалбоподателят не е формулирал ясен и относим към спора правен въпрос , тъй като клаузата на чл.1 от сключения анекс от 31.05.2006 год., на основание която е разрешен спора , е ясна , непротиворечива и неподлежаща на тълкуване в смисъла , придаден й от касатора . Не счита , че е налице и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира , че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното :
Предявен е иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД от [фирма] против ЕТ „ С. – С. К. „ , за осъждане ответника да опразни и предаде на ищеца държането на търговски обект – павилион , находящ се на територията на „ Женски пазар , в [населено място] .Обектът съставлява имущество – частна общинска собственост , включено в капитала на дружеството – ищец .Същият твърди прекратяване сключения между страните договор за наем №х 3040659 от 26.02.2003 год., продължен с анекс от 31.05.2006 год. , предвид настъпване условието за прекратяване на наемния договор, залегнало в чл.1 от анекса – „провеждане на конкурс „ за нов наемател . За да потвърди първоинстанционното решение уважило иска , въззивният съд е преценил , че със заповед на Изпълнителния директор на [фирма] – № 102 / 29.03.2010 год. , е обявено провеждането на конкурс за отдаване под наем на процесния павилион , съгласно изискванията на Наредба за общинските пазари на територията на Столична община / приложение 2 / , като няма данни заповедта да е последващо отменена . Представени са доказателства за проведен конкурс и сключен договор са наем с нов наемател, считано от 1 юни 2010 год. , на която дата изтича и едномесечния срок на предизвестието , връчено на ответницата . Същата се е защитавала единствено с довода , че не са налице доказателства за редовно проведен, съгласно изискванията на Наредба за пазарите на територията на Столична община , конкурс и намира, че клаузата на чл.1 от анекса следва да се тълкува в този именно смисъл – продължаване срока на наемния договор до провеждането на редовен конкурс за нов наемател . Довод за необходимост от тълкуване на клаузата не е навеждан изрично в хода на съдебното производство , за пръв път се сочи в касационната жалба .
Според посоченото решение № 89 от 17.07.2009 год. по т.д.№ 523 / 2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. , постановено по реда на чл.290 от ГПК , тълкуване съобразно нормата на чл.20 от ЗЗД е необходимо когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи , като с оглед конкретния казус съдът е мотивирал допустимо разминаване съдържанието на ползвани от страните понятия с това на легална дефиниция за същите , което в случая е неприложимо. Според други, известни на състава решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – № 81 от 07.07.2009 год. по т.д.№ 761 / 2008 год. на І т.о. на ВКС и реш. № 167 от 26.01.2012 год. по т.д.№ 666 от 2010 год. , предпоставките за тълкуване са винаги преценими от съда при спор относно съдържанието на конкретна договорна клауза , но такова се дължи само при неяснота , като съдът се съобразява именно с изявената , не и предполагаема воля на страните, изхождайки от конкретното съдържание на клаузата и общата воля на съконтрахентите изводима от съдържанието на договора в цялост, както е посочено и в приложеното от касатора решение .
Въззивният съд не е възприел клаузата на чл.1 от анекс от 31.05.2006 год. като неясна, двусмислена или противоречива и в този смисъл подлежаща на тълкуване . Спор относно съдържанието й ответникът не е навел изрично. Дори с оглед съдържанието на защитата на ответника да би се приело, че същият е въвел спор относно съдържанието на чл.1 от анекса, следва да се съобрази следното : Касаторът не е формулирал конкретен материалноправен въпрос , сочейки постановяване на въззивното решение в противоречие с принципите на тълкуване, така както са залегнали в нормата на чл.20 от ЗЗД и в съответствие с възприетото по приложението им в цитираното решение , постановено по реда на чл.290 от ГПК . Както се посочи по- горе, въззивният съд не е извършил тълкуване на договорна клауза и следователно правен въпрос свързан с тълкувателна дейност на въззивния съд е неотносим към решаващите му изводи . Дори да би се преценявало приложението на чл.1 от анекса в аспект на възприето от съда съдържание на действителната , а не предполагаема воля на страните, то цитираното съдебно решение № 89 от 17.07.2009 год. по т.д.№ 523 / 2008 год. на ВКС , ТК , ІІ т. о., както и служебно посочените от настоящия състав , не обосновават допълнителен селективен критерий за допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК . Постановяване в противоречие със същите би било налице в два случая : 1 / когато съдът , при липса на предпоставки по смисъла на чл. 20 от ЗЗД – непълна , неясна или противоречива договорна клауза и въпреки липса на спор между страните по приложението на такава клауза , е извършил тълкуване или 2 / при наличие на предпоставки за тълкуване , каквото е твърдението на касатора , е извършил същото в противоречие с принципите , залегнали в нормата и коментирани в посочените решения , задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК , в смисъл на влагане в принципа за тълкуване съдържание, различно от вложеното от законодателя. Такова противоречие, с оглед гореизложеното, настоящият състав не установява .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, ГК, ІVв , въззивен състав, постановено на 29.06.2011 год. по гр.д. № 4512 / 2011 година.
Определението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :