Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
5155_16_opr_chj_274(2)&288gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 23.12. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 5155 /2016 г.:
Производство по чл.274,ал.2,изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. Н. срещу определение № 272 от 15.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1423 /2016 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на С. Д. Н. срещу определение на ВКС, ІІ г.о. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срок, срещу преграждащо определение и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел следното:
С разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК е предвидена възможност да бъдат обжалвани две групи определения : такива които преграждат по-нататъшното развитие на делото, визирани в т.1 на разпоредбата и такива за които в закона изрично е предвидена възможност за това. Обжалваното определение на състава на ВКС, ІІ г.о., с което той не е допуснал касационно обжалване, е постановено в производство по чл.288 ГПК. За определенията по чл.288 ГПК липсва законова разпоредба, която да предвижда възможността за последващото им обжалване, следователно те не попадат в кръга на предвидените в чл.274,ал.1,т.2 ГПК. Не попадат и в кръга на предвидените в чл.274,ал.1,т.1 ГПК, т.к. с тях съдът не се произнася по допустимостта на касационната жалба от гледна точка на изискванията, необходими за валидното сезиране на ВКС, а се извършва проверка за наличието на установените в чл.280,ал.1 ГПК критерии за допускане на касационно обжалване, което не е уредено като задължително, а като факултативно, поради което е необходимо да се извърши предварителна проверка за предвидените в закона предпоставки за допускането му. Тази проверка има самостоятелно значение, тъй като резултатът от нея определя по-нататъшния ход на касационното производство. При нея обаче съдът не се произнася по въпроси по съществото на спора и действията му се изчерпват с постановяване на определение по чл.288 ГПК. Затова се касае до специфична дейност на касационния съд, която е различна от правомощията му като трета редовна инстанция, доколкото изводите на съда и крайният резултат на проверката не се отнасят до правилността на атакувания съдебен акт. Предвид на това определението по чл.288 ГПК не е преграждащо. Съгласно чл.296,т.3,пр.1 ГПК постановяването на определението по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, води до влизане на въззивното решение в законна сила. При това влизане в сила на решението не е поставено в зависимост от изтичането на срок за обжалване на определението, както е направено в разпоредбата на чл.296,т.2,пр.3 ГПК, което означава, че то настъпва от датата на постановяване на определението по чл.288 ГПК. От този момент въззивното решение поражда предвидените в чл.297 и сл. ГПК последици, които са пречка за последващия му инстанционен контрол. Това от своя страна препятства обжалването на определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като, ако частната жалба срещу него бъде уважена, би се стигнало именно до такъв касационен контрол.
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна по съображенията, изложени в мотивите на обжалваното определение, към които настоящият състав може да препрати по реда, предвиден в разпоредбата на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК, тъй като ги споделя.
Доводите на частния жалбоподател не опровергават извода, че определенията по чл.288 ГПК не попадат в нито една от групите определения, за които законодателят е предвидил, че подлежат на обжалване.
Неоснователен е доводът, че съдебното производство може да приключи само с акт на ВКС по съществото на спора. той е неоснователен по изложените вече съображения, че ГПК от 2007 г. предвижда нещо друго – че само част от въззивните решения подлежат на касационно обжалване (могат да бъдат обжалвани пред ВКС) и че от тези, които подлежат на обжалване, до обжалване биват допускани само тези, за които състав на ВКС в производство по чл.288 ГПК прецени, че са осъществени предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за това.
Неоснователен е доводът, че проверката, която се извършва в определенията по чл.288 ГПК, се свежда единствено до редовността на касационната жалба. От съдържанието на чл.280,ал.1 ГПК и от приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС не следва такъв извод.
Неоснователен е доводът, че неправилността на определението следва от неточното възпроизвеждане от състава на ВКС на разпоредбата на чл.298,ал.1,т.3 ГПК, която има друго съдържание. В обжалваното определение няма позоваване на съдържанието на разпоредбата на чл.298,ал.1,т.2 и т.3 ГПК, а в посочената ал.1 на 298 ГПК няма точка 3 и въобще точки. А позоваването от частния жалбоподател на разпоредбите на чл.298,ал.1 и ал.2 ГПК, които се отнасят до пределите на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения, е неоснователно. От диспозициите на разпоредбите не следва извод, че определенията по чл.288 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване на въззивни решения, подлежат на обжалване. Доколкото може да се приеме, че частният жалбоподател е допуснал грешка в номера на разпоредбата и всъщност визира тази на чл.296 ГПК, доводите му също са неоснователни, по изложените в обжалваното определение съображения.
Неоснователен е и доводът, че обжалваемостта на определенията по чл.288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване, следва от уредбата на допустимостта на молбите за отмяна на влезли в сила решения, по аргумент, че доколкото в това производство съществуват неуредени въпроси, е налице препращане към касационното производство. ГПК не предвижда такова препращане. а ако уреждаше, то щеше да представлява способ за разрешаване на неуредени въпроси по допустимостта на молбите за отмяна, не по допускането на касационно обжалване. В глава 24 на ГПК – Отмяна на влезли в сила решения, препращане се съдържа единствено в чл.306,ал.2, която предвижда, че при неотстраняване в срок на нередовностите в молбата за отмяна, се прилагат разпоредбите на чл.286. А чл.286 ГПК урежда правомощията за връщане на нередовни касационни жалби, от които не може да се направи извод за обжалваемост на определенията, постановени в производство по чл.288 ГПК, до което изобщо не се достига, ако касационните жалби бъдат върнати.
От изложеното дотук следва извод, че доводите в частната жалба са неоснователни, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, насрещната страна не претендира разноски и не е доказала да е направила такива. Поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 272 от 15.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1423 /2016 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.