3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№365
[населено място], 24.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4194 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 22 от 23.01.2014г. по гр.д. № 395/2013г. на Великотърновски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 323 от 22.05.2012 г. на Русенски окръжен съд по гр.д. № 675/2011г. за признаване за установено по отношение на [фирма], [фирма] и Е. И. Е., че М. С. Г., Р. Г. М., И. Б. И., И. П. Н., Д. Д. В., [фирма] и [фирма] са собственици на 32,964 % ид.ч. от 134,61 кв.м. общи части на сградата, присъединени към първоначално съществуващото ателие от 43,26 кв.м., заемащи целия пети етаж от търговско-административен комплекс „Х.” в [населено място], което ателие се състои от помещения, санитарен възел, две тераси и обща площ 19 кв.м., ведно с подпокривно пространство над ателието, свързано с вътрешна стълба; както и в частта, с която е осъден Е. И. Е. да възстанови вида на ателието в съответствие с предвижданията на първоначалния архитектурен проект, одобрен през 1998г., описан в нот.акт № 99 от 29.08.2001г.
Касационната жалба е подадена от ответника Е. И. Е. чрез пълномощника адвокат Я. П.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос: може ли добросъвестен купувач да бъде лишен от по-голямата площ от имота, след като сключените сделки за придобиването му са валидни и законосъобразни, а и обектът не е годен за ползване – не е приет с актове обр. 15 и 16.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост върху общи части на сграда в етажна собственост. Ищците са собственици на отделни обекти в сградата и притежават идеални части от общите части, чийто сбор е 32,964 %. През 2001г. ответникът [фирма] е закупил от Н. И. П. ателие в незавършен вид на петия етаж на сградата с площ 43,26 кв.м., ведно с подпокривно пространство над него, свързано с вътрешна стълба. През 2008г. [фирма] продава на [фирма] описаното ателие, като в нотариалния акт е допълнено, че съгласно одобрените екзекутиви и таблица за ценообразуването ателието има площ 135,70 кв.м. и включва тераса с площ 16,23 кв.м. на петия етаж и покрив-тераса с площ 43,31 кв.м. на кота +14,30 кв.м. С нотариален акт за поправка е добавено, че разгърната площ на терасата е 181,90 кв.м. През 2010г. [фирма] продава на ответника Е. И. Е. процесния имот, описан с разгъната застроена площ 181,90 кв.м.
Според приетата техническа експертиза ателието по първоначален проект е около 43 кв.м., с тераса 19 кв.м.; понастоящем ателието не отговаря на първоначалния проект; към него са присъединени всички общи части на терасовидния етаж и чрез преграждане на стълбището достъпът до тях е прекъснат; налице е съществено отклонение от проекта, изменение на конструкцията и на габаритите на сградата. Не се спори, че екзекутивните чертежи за промяна на обекта са изтеглени от общината и липсва надлежен административен акт за одобряване на промените в проекта.
Съдът е приел, че при изграждането на ателието са допуснати отклонения от нормативните документи и са присъединени общи части, като е нарушена разпоредбата на чл. 185, ал.3 ЗУТ и чл. 175 ЗУТ. Ищците се легитимират като притежатели на 32,964 % ид.ч. от общите части на сградата и имат право да бранят съсобствените общи части от посегателства. При констатираното присъединяване на общи части към ателието, съдът е намерил установителния иск за собственост за основателен до размера на притежаваните от ищците идеални части от общите части на сградата.
Съдът е изтъкнал, че сключените сделки за продажба на ателието с посочена по-голяма площ от действителната, не са нищожни, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна. Затова исковете по чл. 26, ал.1 ЗЗД за нищожност на разпоредителните сделки са отхвърлени.
По отношение на ответника Е. Е., като последен приобретател на имота, съдът е уважил предявения иск по чл. 109 ЗС за възстановяване на ателието в първоначалния му вид и осигуряване достъп на ищците до общите части.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК спрямо правния въпрос: може ли добросъвестен купувач да бъде лишен от по-голямата площ от закупения имот, след като сключените сделки за придобиването му са валидни и законосъобразни, а и обектът не е годен за ползване – не е приет с актове обр. 15 и 16. Липсват съображения, обуславящи значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото в съответствие с разясненията на това основание, дадени в т.4 на Тълкувателно Решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС. Освен това, по първата част на въпроса съществува непротиворечива практика, че разпореждането с имот, който е изцяло или отчасти чужда собственост, не е нищожно, но не произвежда транслативно-вещен ефект, т.е. не прехвърля правото на собственост. Що се отнася до втората част на въпроса – за липсата на актове обр.15 и обр.16 за приемане на обекта, той не е обсъждан от съда и не е част от решаващите му мотиви.
По изложените съображения не е налице поддържаното от касатора основание за достъп до касационен контрол и същият следва да бъде отказан.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 22 от 23.01.2014г. по гр.д. № 395/2013г. на Великотърновски апелативен съд по касационната жалба на Е. И. Е. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: