4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
гр.София, 29 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4502 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Ч., чрез адвокат Ч. Ч. от АК П., срещу въззивно решение № 335 от 27.07.2016 г. по в. гр.д. № 508/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се потвърждава решение № 170/08.06.2016 г. по гр.д. № 26/2015 г. на Районен съд Велинград, за отхвърляне на предявените от касатора срещу [община] искове по чл.344, ал.1, т.1–3 КТ, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 1963/14.12.2015 г. за уволнение на С. М. Ч., на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „младши експерт“ и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, на основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси – 1. „Неизписването и не препращането в процесната Заповед № 1963 от 14.12.2015 г. към утвърдено длъжностно разписание от Кмета на [община], за което се твърди, че е в сила от 10.12.2015 г., позволило ли е на ищеца да разбере причините за уволнението си и адекватно да организира защитата си при оспорването му в съда”; 2. „Необходимо ли е издаване на валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител”. Според касатора, повдигнатите въпроси са решени в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
От [община], чрез адвокат Д. С. от АК П. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба с твърдения, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендират разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е редовна и процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че между страните е сключен безсрочен трудов договор, който е прекратен едностранно от работодателя на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител. Съдът е установил, че единствено М. съвет може да определя длъжностите в администрацията, включително и тези, които се заемат по служебно правоотношение, а на ръководителя на съответната държавна администрация е предоставено да определя конкретните длъжности, които ще използват в нея, чрез утвърждаване на длъжностно разписание, при спазване на Класификатора на длъжностите в администрацията /К./ разпоредбите на Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/ и специфичните изискания в нормативен акт. След като кметът е административният ръководител на общината, въззивната инстанция приема, че той има правомощия да утвърди длъжностното разписание и да определи вида на правоотношението, по което да се заемат длъжностите в общинската администрация, в рамките на определената от общинския съвет структура и численост. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел изводите, че е достатъчно наличието на валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, да се заема в бъдеще по служебно правоотношение, за да бъде законосъобразно уволнението в хипотезата на чл.325, ал.1, т.12 КТ, поради което исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са неоснователни.
При проверка на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че първият поставен въпрос в изложението по чл.284, ал.3 ГПК по своята същност представлява оспорване на фактически и правни изводи на въззивния съд и оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, по които касационната инстанция може да се произнесе само ако се допусне касационно обжалване на решението по конкретно поставени от касатора въпроси. В случая, съдът е установил всички релевантни за изхода на делото фактически обстоятелства, въз основа на които е формирал извод, че основанието за уволнение е определянето на длъжността за заемане от държавен служител и след като е посочено, че се издава на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ, във връзка с К. и НПКДА, заповедта за уволнение е законосъобразна. При тези мотиви на въззивния съд, формулираният въпрос е фактически и има отношение към правилността на решението, но не покрива критериите за обуславящ изхода на делото правен въпрос като общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория поставен от касатора въпрос, тъй като същият обуславя изхода на делото, но не е решен в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, включително и с представената от касатора, в която се приема, че след като е издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител, следва да се приеме, че е осъществен фактическия състав по чл.325, ал.1, т.12 КТ, тъй като единствената предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание е определянето на длъжността, заемана по трудово правоотношение, като такава да бъде изпълнявана в бъдеще по служебно правоотношение. В случая, въззивният съд е приел, че кметът на общината е административният орган, който е утвърдил длъжностно разписание от 01.12.2015 г. на общинската администрация, в което е посочено, че длъжността „младши експерт” в Дирекция „Европейски програми и проекти” се заема по служебно правоотношение, а впоследствие е утвърдил и поименно длъжностно разписание от 15.12.2015 г. Като е установил наличието на валидно издаден административен акт, който определя длъжността, заемана по трудово правоотношение до този момент, да бъде заемана в бъдеще по служебно правоотношение, съдът е потвърдил изводите на първата инстанция, че това обстоятелство е достатъчно, за да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.12 КТ.
Даденото разрешение на поставения въпрос е в съответствие с практиката на ВКС в решение № 383/04.02.2015 г. по гр.д. № 504/2014 г. на ІV г.о., в което се приема, че на ръководителя на съответната държавна администрация е предоставено правомощието да определя конкретните длъжности, които ще се използват в нея, чрез утвърждаването на длъжностно разписание при спазване на К., разпоредбите на НПКДА и специфичните изисквания, определени с нормативен акт /чл.11 НПКДА/.
Липсва противоречие на въззивното решение с посоченото от касатора решение № 268 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1414/2010 г., ІІІ г.о., според което преценката дали експертните длъжности в съответната администрация да се изпълняват по трудово или по служебно правоотношение е предоставена на съответния административен орган по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, в който смисъл са и изводите на въззивния съд. В обжалваното решение се приема, че утвърденото от кмета длъжностно разписание е съобразено с общата численост и структура на общинската администрация и е налице валиден административен акт за длъжността заемана от ищеца до уволнението да бъде заемана по служебно правоотношение в хипотезата на чл.325, ал.1, т.12 КТ, с което е съобразена практиката на ВКС и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Отделно от изложеното, при липсата на аргументи за необходимост да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От ответната страна по касационната жалба са поискани разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, но не са представени доказателства за изплащането му, поради което съдът не присъжда разноски в касационната инстанция.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 335 от 27.07.2016 г. по в.гр.д. № 508/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.