O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 06.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети и осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5856 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 58053/27.05.2013 год. на Р. Р. В. от [населено място],заявена чрез адв. И. И. САК срещу въззивно Решение от 26. 03. 2013 год. по гр възз.д. Nо 9472/ 2012 година на Софийския градски съд по допускане на делбата на апартамент в [населено място] при равни права на съделителите.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция в частта, с която до съдебна делба е допуснат недвижим имот-апартамент в [населено място] , придобит по време на брака от бившите съпрузи при равни права.
За да постанови решението си , съдът е приел за недоказано релевираното възражение на Е. Н. , починала в хода на въззивното производство и оставила за свой законен универсален правоприемник Р. Н.- син, да е придобила имота по давност.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК с довод , че по материално-правните въпроси: неподписаната и неподпечатана по установения от закона ред Заповед по чл. 100 З./ отм./ валиден документ за собственост на недвижим имот ли е ?, следва ли да се допусне съдебна делба на недвижим имот , без да е установена съсобствеността на страните? Декларирането на целия имот като собствен пред данъчните власти може ли да се цени като действие по отричане правата на друг съсобственик при придобиване имота по давност, може ли да се приеме , че действията по недопускане на друг съсобственик да ползва съсобствения недвижим имот съставляват манифестиране по ясен и несъмнен начин на собственически права и отблъскване владелческите претенции на собственика ?, въззивният съд се е произнесъл без да съобрази практиката на съдилищата , но без да се сочат конкретно съдебни решения и без да се сочи конкретна задължителна съдебна практика, която не е съобразена от въззвиния съд .
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация Р. Н..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, обжалваното въззивно решение е постановено по гражданко дело за съдебна делба , в първа фаза , поради което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира ,че исканото касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК следва да има характера на обуславящ изхода на правния спор. Поставеният въпрос касаещ значението на неподписаната и неподпечатана по установения от закона ред Заповед по чл. 100 З./ отм. като валиден документ за собственост на недвижим имот и следва ли да се допусне съдебна делба на недвижим имот , без да е установена съсобствеността на страните , не е обуславящ изхода на спора правен проблем , тъй като основното възражение на ответницата Е. Н. , заместена след смъртта и от наследника по закон- син Р. Н., касае придобиването от нея на имота по давност като лична –индивидуална собственост , а не оспорване на придобиване на имота в2 СИО при наличието на косвени доказателства- именно заповедта за определяне на обекта, получен от бившите съпрузи в обезщетение със Заповедта по чл. 98 З./ отм./.
Изведените правни въпроси за значението на декларирането на целия имот като собствен пред данъчните власти и възможността тези действия да се ценят като действия на отричане правата на друг съсобственик при придобиване имота по давност имат трайно разрешение в насока на извода, че действията и проявите на собственическото поведение следва да са насочени към невладеещия имота съсобственик, а не към държавни органи / данъчни органи/ които нямат отношение към своенето на чуждия имот. В тази аспект поставеният въпрос няма и не може да има характеристиката на обуславящ , нито на правен проблем който съдилищата разрешават противоречиво.
Въпросът може ли да се приеме , че действията по недопускане на друг съсобственик да ползва съсобствения недвижим имот съставляват манифестиране по ясен и несъмнен начин на собственически права и отблъскване владелческите претенции на собственика ,е въпрос който има е4дносзначно разрешение в съдебната практика и при липса на конкретно цитирани влезли в сила решения в насока, различна от тях, не може да се приеме ,че е налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т..2 ГПК. Дори да се приеме , че в конкретния случай са били налице такива действия от страна на ответницата , то за да се приеме ,че разрешението на въззивния съд досежно липсата на предпоставки по чл. 79 ал.1 ЗС е решено в противоречие с друга съдебна практика, каквато няма нито цитирана , нито приложена , следва да са налице останалите елементи на фактическия състав на придобивната давност- необезпокоявано владение след отблъскване собственическите действия на другия съсобственик, за период по дълъг от 10 години, каквито данни по делото липсват.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 58053/27.05.2013 год. на Р. Р. В. от [населено място], заместил в хода на делото покойната Е. Н. Н.-майка, заявена чрез адв. И. И. САК срещу въззивно Решение от 26. 03. 2013 год. по гр възз.д. Nо 9472/ 2012 година на Софийския градски съд по допускане на делбата на апартамент в [населено място] при равни права на съделителите.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: