О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 365
София, 06.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№1674/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на М. Д. Д. чрез адв. Д. С. срещу определение № 445/19.12.2012 год., постановено по ч.гр.д. № 585/2012 год. на Апелативен съд [населено място], с което е потвърдено определение №857/17.08.2012 год. по гр.д. № 195/2012 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса по предявения от него срещу Г. Й. Г. иск за заплащане на сумата 93 805 лв. по силата ана цесионен договор.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново определение, с което да бъде освободен от заплащане на държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната частна жалба, за да се допусне касационно обжалване на определението съгл. препращащата разпоредба на чл. 274,ал.3 ГПК следва да се изпълнени допълнителните условия на чл. 280 ГПК: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който в обжалваното определение да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/, да е разрешаван противоречиво от съдилищата/ чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/.
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 год., постановено по ТД № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Съдът може само да уточни поставения от страната правен въпрос, но няма правомощието да го извежда и формулира, доколкото това би нарушило диспозитивното начало в процеса и би обусловило неравнопоставеност на страните в него, което е недопустимо.Предвид характеристиката на правния въпрос като основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване , неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне .
В случая касаторът – частен жалбоподател изобщо не е формулирал правен въпрос. В представената молба – уточнение на касационните основания , вх. № 967/26.02.2013 год., частният жалбоподател сочи, че обжалваното определение / неправилно е посочено, че същото е на Софийски апелативен съд, вместо на Великотърновски апелативен съд/ е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото , което съставлява основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Следват оплаквания , че определението е постановено от незаконен състав , съдържа оклеветяване на личността на жалбоподателя, съставлява израз на „свръх некомпетентност и явно незачитане и неразбиране на закона” , които следва да се квалифицират като оплакания за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на чл. 83,ал.2 ГПК. Тези оплаквания следва да бъдат проверени и разгледани след като касационно обжалване на въззивното определение бъде допуснато, но не съставляват правен въпрос в посочения – по горе смисъл. При това положение касационното обжалване не следва да се допуска . Визираното от частният жалбоподател допълнително основание / критерий/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не може да бъде проверено, доколкото неговото изпълнение може да се прецени само в контекста на формулиран правен въпрос .
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 445/19.12.2012 год., постановено по ч.гр.д. № 585/2012 год. на Апелативен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: